Възгледите на един клоун
- Автор: Бьол Хайнрих
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възгледите на един клоун». Краткое содержание книги:
— По-скоро бих мизерствал — отвърнах, — бих обикалял села и градчета с колелото.
— Грешите — каза той, — и в селата и в градчетата четат вестници, а в момента не бих могъл да ви пробутам и за двайсет марки на вечер в някой младежки клуб.
— Опитахте ли? — попитах.
— Да — отвърна той, — цял ден телефонирах заради вас. Нищо не може да се направи. Няма нищо по-депримиращо за хората от един клоун, който буди съжаление. Това е като келнер, който ви сервира бирата в инвалидна количка. Вие само се залъгвате.
— А вие не се ли залъгвате? — попитах. Той замълча, а аз продължих — Искам да кажа, като смятате, че след половин година мога пак да опитам.
— Може би — отвърна той, — но това е единственият ви шанс. По-добре би било да изчакаме цяла година.
— Една година — рекох, — знаете ли колко дълга е цяла една година?
— Триста шейсет и пет дни — отвърна Цонерер и отново безцеремонно извърна към мен лице. Дъхът му на бира ме отвращаваше.
— А ако опитам с друго име — запитах го, — с друг нос и други номера. Песни с китара и малко жонгльорство.
— Глупости — отвърна ми той, — пеенето ви е отвратително, а жонгльорството си е чисто дилетанство. Всичко това са глупости. Вие имате дарба за добър клоун, може би дори за доста добър, и повече не ми се обаждайте преди да са минали три месеца, в които ежедневно да сте тренирали по осем часа. Тогава ще дойда и ще видя новите ви номера или старите, но тренирайте, оставете отвратителното пиянство.
Мълчах. Чувах го как се задъхва, как дърпа от цигарата си.
— Потърсете си пак една такава вярна душа — каза той, — като онова момиче, което пътуваше с вас.
— Вярна душа — промълвих.
— Да — потвърди той, — всичко друго е глупости. И не си въобразявайте, че можете да се оправите без мен и да мизерствате из разни жалки клубове. Това ще върви три седмици, Шнир, ще направите някоя и друга смешка на юбилеите на пожарникарите и ще ги обиколите за някой грош с шапката си. Щом науча такова нещо, ще ви пресека всички пътища.
— Гадняр такъв! — извиках.
— Да — каза той, — аз съм най-добрият гадняр, когото можете да намерите, и ако започнете сам да се опитвате да си проправяте път, най-много за два месеца ще сте ликвидиран окончателно. Познавам тази работа. Чувате ли ме?
Мълчах.
— Чувате ли ме? — попита той тихо.
— Да — отвърнах.
— Вие сте ми симпатичен, Шнир — рече той, — добре работих с вас, иначе нямаше да провеждам толкова скъп разговор.
— Седем часът мина — отвърнах му, — и цялото удоволствие ще ви струва сигурно две марки и петдесет.
— Да — отвърна той, — може би три марки, но в момента никой импресарио не би хвърлил тия пари за вас. Значи след три месеца и с най-малко шест безупречни номера. Измъкнете от вашия баща толкова, колкото можете. Чао.
И той наистина затвори. Продължих да държа слушалката в ръка, чух сигнала, почаках, и едва след дълго колебание затворих. Той вече няколко пъти ме бе будалкал, но никога не ме бе лъгал. По онова време, когато струвах вероятно двеста и петдесет марки на вечер, той ми бе уреждал договори за сто и осемдесет — и вероятно бе спечелил хубавичко от мен. Едва след като Цонерер затвори телефона, на мен ми стана ясно, че беше първият, с когото с удоволствие бих продължил да говоря. Той трябваше все пак да ми даде някакъв шанс — да не ме кара да чакам половин година. Може би имаше някаква артистична група, която се нуждаеше от такъв като мен. Не съм тежък, не ми се вие свят и след известна тренировка положително ще мога да изпълнявам доста добре някои акробатични номера или да науча някои скечове заедно с друг клоун. Мари винаги казваше, че се нуждая от „партньор“, тогава няма да ми доскучава толкова по време на изпълненията. Цонерер положително не бе обмислил всички възможности. Реших да му се обадя по-късно, върнах се в банята, хвърлих хавлията, метнах останалото в ъгъла и влязох във ваната. Топлата вода е почти толкова хубава, колкото сънят. По време на всичките ни пътувания, дори още тогава, когато нямахме достатъчни доходи, аз винаги взимах в хотелите стая с баня. Мари вечно казваше, че това пилеене на средства се дължи на моя произход, но нещата съвсем не бяха така. В къщи свидливо пестяха топлата вода, както и всичко останало. Студени душове ни бяха позволени по всяко време, но топлата, вана и у нас се смяташе за разхищение и дори Ана, която иначе си затваряше очите за много други неща, беше непреклонна по този въпрос. В нейното П.П.9 явно на топлата вана се е гледало като на смъртен грях.
И в банята чувствах липсата на Мари. Понякога, докато аз бях във ваната, тя ми четеше, изтегната на леглото — веднъж ми прочете цяла една история от Стария завет — за Соломон и Савската царица, друг път за битката на макавеите, а от време на време ми беше чела и от романа на Томас Уулф „Погледни своя дом, ангеле“. Сега лежах съвсем изоставен в тази глупава ръждивочервеникава вана, стените на банята бяха облицовани с черни плочки, но ваната, сапуниерката, кранът на душа и дъската на тоалетната чиния бяха ръждивочервени. Липсваше ми гласът на Мари. Докато мислех за нея, изпитах чувството, че тя не може да чете на Цюпфнер дори и библията, без да се чувства предателка и развратница. Тя трябваше да си спомни за хотела в Дюселдорф, където ми беше чела за Соломон и Савската царица, докато заспах преуморен във ваната. Зелените килими в хотелската стая, тъмните коси на Мари, гласът й, после тя ми донесе запалена цигара и аз я целунах.