Възгледите на един клоун

После пристигна самият той, около него се образува нещо като интимен кръг и ние бяхме привлечени в него, и всичките му префинени приказки, които изприказва от амвона, се предъвкваха още два, три, та дори и четири пъти. Една изключително красива млада актриса със златиста дълга коса и ангелско лице — за нея Мари ми прошепна, че вече била „три четвърти“ приета в лоното на католицизма — беше готова да целуне нозете на Зомервилд. Струва ми се, че той нямаше да й попречи.

Спрях водата, свалих си сакото, прехвърлих през глава ризата и фанелката и ги хвърлих в ъгъла, но тъкмо когато исках да вляза във ваната, иззвъня телефонът. Познавах само един човек, който може да накара телефона да звъни толкова бодро и по мъжки: Цонерер, моят импресарио. Той говори толкова близко до слушалката и така натрапчиво, че всеки път ме хваща страх да не ме наплюе. Когато иска да ми каже нещо приятно, започва разговора с: „Вчера бяхте прекрасен“. Той казва това просто без да знае, дали наистина съм бил прекрасен или не, а когато иска да ми съобщи нещо неприятно, започва с: „Слушайте, Шнир, вие не сте Чаплин“. С това съвсем не иска да каже, че не съм толкова добър клоун като Чаплин, а само, че не съм достатъчно известен, за да си позволя определено нещо, заради което Цонерер се е ядосал. Днес няма да ми каже дори нещо неприятно, нямаше да ми оповести — както правеше винаги, когато отказвах някое представление, предстоящия свършек на света. Дори нямаше да ме обвини в „истерия за отказване“. Вероятно и Офенбах, и Бамберг, и Нюрнберг бяха отказали и той щеше по телефона да ми изчисли колко загуби има в моята сметка. Телефонът продължаваше да звъни, силно, мъжествено, бодро, аз тъкмо щях да хвърля върху него една възглавница, но си метнах хавлията, отидох в хола и застанах пред звънящия телефон. Мениджърите имат здрави нерви и издръжливост, за тях думи като „чувствителност на артистичната душа“ са равнозначни с думите „Дортмундско акционерно дружество за бира“ и всеки опит да се говори с тях сериозно за изкуство и за хора на изкуството, би било чиста загуба на време. Те знаят точно и това, че дори един безсъвестен човек на изкуството има хиляди пъти повече съвест от един съвестен импресарио, и те разполагат с едно оръжие, срещу което никой не може да излезе: голата истина, че артистът не може да върши нищо друго, освен онова, което върши: да рисува картини, да пътува из страната като клоун, да пее песни, да извае от камък или гранит „нещо трайно“. Артистът е като жената, която не може нищо друго, освен да обича и хлътва по първото мъжко магаре, което й се изпречи. На експлоатация се поддават най-добре артистите и жените, а у всеки импресарио има нещо сводническо — между един и деветдесет и девет процента. Звъненето бе типично сводническо. Естествено той бе разбрал от Костерт кога бях заминал от Бохум и знаеше със сигурност, че си бях в къщи. Завързах хавлията си и вдигнах слушалката. В лицето веднага ме лъхна неговият дъх на бира.