Възгледите на един клоун

— По дяволите, Шнир — каза той, — какво значи това да ме карате да чакам толкова дълго.

— Тъкмо бях предприел скромния опит да се изкъпя — отвърнах аз. — Това нарушава ли договора ни?

— Вашият хумор прилича на хумор пред лицето на смъртта — заяви той.

— И къде е примката — отвърнах аз, — люлее ли се вече?

— Да оставим символиката — каза той, — да говорим по същество.

— Не аз започнах със символиката — заявих.

— Все едно кой е започнал — отговори ми той, — вие изглежда твърдо сте решил да се самоунищожите като артист.

— Скъпи господин Цонерер — казах тихо, — ще ви коства ли нещо, ако малко отдалечите лицето си от слушалката — вашият дъх на бира ме удря право в лицето.

Той изруга на жаргон под носа си:

— Кретен, тъпанар такъв — после се разсмя, — нахалството ви е несломимо. За какво говорехме?

— За изкуство — отвърнах аз, — но бих ви помолил, нека говорим по-добре за работа.

— Тогава двамата с вас почти нямаме какво да говорим — отвърна той. — Слушайте, няма да се откажа от вас. Разбирате ли ме?

От изненада не можах да отговоря.

— За половин година ще ви извадим от обращение, а после ще ви създам отново. Надявам се, че онзи дрисльо от Бохум не ви е засегнал сериозно.

— Напротив — казах тогава, — той ме измами — с едно шише ракия и с това, че първокласният билет до Бон струва по-скъпо от второкласния.

— Глупаво е било от ваша страна, че сте позволили да намалят хонорара ви. Договорът си е договор — а злополуката обяснява вашето неизпълнение.

— Цонерер — казах тихо, — наистина ли сте толкова човечен или…