Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Да, така е — Хариет се сгуши в наметалото си и се огледа несигурно. Започваше да й се изяснява, че ще прекара нощта тук с Гидиън. През целия си живот не беше прекарвала нито една нощ в една и съща стая с мъж. — Как ме открихте? Чухте ли като извиках? Или чухте изстрела на господин Крейн?
— И двете — единият му ботуш тупна на каменния под. Гидиън се запретна, за да се справи с другия. — Наблюдавах за третия човек, когото казахте, че сте виждали. Предположих, че е най-вероятно да е на пост. Но не очаквах да слезе по пътеката с вас — и вторият ботуш падна на земята.
— Разбирам — Хариет гледаше ботушите на Гидиън и изведнъж почувства как устните й пресъхват. Навлажни ги леко с език.
— Искам обяснение, ако нямате нищо против, госпожице Поумрой — Гидиън се изправи и се зае с копчетата на панталона си.
Хариет се ококори слисано, когато видя, че той смята да свали и останалите си мокри дрехи. При подобни обстоятелства това беше най-разумното нещо, което можеше да стори, каза си тя. Невъзможно бе да спи с мокри дрехи. Щеше направо да замръзне. Но въпреки това никога през живота си не бе виждала съблечен мъж. Обърна му гръб и започна да говори бързо, за да скрие притеснението си.
— Не можех да заспя — започна Хариет. — Когато погледнах през прозореца, видях, че на брега има двама мъже и разбрах, че крадците са се върнали. Знаех, че господин Добс ще ви сигнализира и че планът ви ще влезе в действие. В началото бях много развълнувана. Исках да видя какво става. Но после се притесних.
— За проклетите си вкаменелости?
— Страхувах се за вас — прошепна тя точно в момента, когато чу как Гидиън свали мокрите си панталони.
— За мен? — Гидиън за миг сякаш спря да се движи. — Защо, по дяволите, сте се притеснявали за мен?
— Ами, просто защото нямате кой знае колко голям опит в залавянето на крадци, милорд — Хариет кършеше пръсти под наметалото си. — Искам да кажа, че това все пак май не е основното ви занимание. Знаех, че крадците сигурно ще са въоръжение и вероятно много опасни и, ами… — гласът й заглъхна безпомощно. Просто не можеше да признае, че загрижеността и е от много по-лично естество. Самата тя едва сега го осъзнаваше.
— Разбирам — гласът на Гидиън бе леденостуден.
— Не исках да ви обидя, милорд. Просто бях загрижена за безопасността ви.
— А какво ще кажете за собствената си безопасност, госпожице Поумрой?
Тя събра сили, за да отвърне на язвителния му въпрос.
— Не предполагах, че на върха на скалите ще съм в опасност.
— Не ви чувам добре, госпожице Поумрой.
Хариет прочисти гърлото си и повтори:
— Казах, че не предполагах, че на върха на скалите ще съм в опасност.
— Е, но сгрешихте, нали? И сега сте в по-голяма опасност, отколкото бихте могла да си представите.
Хариет се обърна рязко при тази тиха заплаха. С облекчение видя, че Гидиън е облякъл палтото си. То го скриваше почти целия, като само прасците му оставаха голи. Сега пък се бе заел с единия от чувалите на пода.
— Какво правите, сър?
— Приготвям легло за през нощта. Освен ако предпочитате да спите права? — Гидиън отвори големия платнен чувал, обърна го и небрежно изсипа от него право върху каменния под на пещерата цяло състояние под формата на скъпоценни камъни и сребърни съдове.
— Съмнявам се, че въобще ще спя тази нощ — промърмори Хариет. Тя гледаше как Гидиън изпразва още един платнен чувал. — Милорд, съзнавам, че много съм ви ядосала, но трябва да разберете: всичко, което се случи, беше чиста случайност.
— Съдба, госпожице Поумрой. Мисля, че е най-добре да го наречем съдба. Онова, което се случи тази вечер, притежава цялата злокобна, страховита тежест на една типична прищявка на проклетата съдба. Вие падате ли си по философията?
— Не съм мислила много за философията. Разбира се, чела съм някои от класиците, но винаги съм се интересувала много повече от вкаменелости.
Гидиън я премери с един странен поглед и рече:
— Пригответе се, госпожице Поумрой. Скоро пред очите ви ще се разкрие една съвсем нова област на познание.
Хариет се намръщи.
— Тази вечер май сте в много странно настроение, милорд?
— Може да отдадете настроението ми на факта, че за разлика от вас, аз изпитвам дълбоко страхопочитание пред съдбата — Гидиън изпразни последния чувал. После разстла всеки поотделно и като ги натрупа един върху друг, се получи нещо като матрак.