Синеокият варварин
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синеокият варварин». Краткое содержание книги:
— Това си е моя работа, Дал. Вярно е, избрах го и допуснах грешка, която обаче не смятам да повтарям. Просто не се получи.
— Знам, че сега се страхуваш от него, Шани — започна с известно колебание той след избухването й. — Фалон ми го каза. Но каквато и да е причината, аз съм сигурен, че той ще успее да се справи с нея.
— А аз пък съм сигурна, че няма да успее. Звезди, признал ти е всичко!
Този път Далден се усмихна.
— Когато спомена за първи път за теб, той не знаеше, че си ми сестра, нито пък аз знаех, че е решил да купува именно теб.
— По дяволите! — избухна Тедра. — Вече за втори път споменаваш за желанието му да я купува. Да не би да мисли, че тук другарките в живота се продават?
— Не, но той не я е искал за другарка в живота, докато я е мислел за посетителка. Все пак семейството му има основателна причина да не обича посетителите. Въпреки това обаче той искаше да вземе Шани със себе си… само че като робиня.
— Като какво? — възкликнаха едновременно двете жени. Младият мъж се намръщи.
— Не знаехте ли, че ба-хар-анците са робовладелци?
— Сега, след като го спомена, си спомних нещо, но то бе толкова отдавна; нищо чудно, че съм го забравила — рече Тедра, като обгърна дъщеря си през кръста и я поведе към трапезарията, шепнейки й в ухото: — Това вече решава нещата окончателно. Ако баща ти те даде на този човек, аз самата ще ти помогна да избягаш точно в противоположната посока. Може дори и да дойда с теб.
Глава 15
Шанел си отдъхна малко, след като най-после майка й бе застанала на нейна страна. Дори успя да издържи успешно вечерта. Само веднъж изгуби търпението си от собственическия начин, по който я съзерцаваше Фалон.
Опита да седне до Джад, но бедното момче, след като вече се бе запознало със семейството й, бе решило, че не желае да участва в играта или да има каквото и да било общо с Шанел. На три пъти се отдалечи от нея и тя на три пъти стана, за да го последва, при това прекалено отблизо. Най-сетне той изсъска в ухото й:
— Не прави това, Шани. То няма да се хареса на твоето семейство.
Заплахата му не й се стори особено забавна. Семейството й дори не я забелязваше какво прави… за разлика от Фалон.
— Доколкото разбирам това означава, че любовната история е приключена?
— Много смешно — отвърна Джад.
В този момент срещна погледа на Ван’иър и той го уплаши така, че целият позеленя. Направо му призля и се наложи да се извини и да се оттегли, като я остави беззащитна край Фалон, който тутакси прие възможно най-невинен вид.
Запознаха я с останалите ба-хар-анци — брат му, братовчед му Тарън и другаря в живота на сестра им, Диймън. И тримата имаха същата тъмнобронзова кожа и тъмни коси като Фалон, но брат му Джадел не приличаше на никой от воините, които бе виждала. Вечно готов да се весели и усмихва, за жалост той също се отнасяше към нея така, сякаш вече беше член на семейството.
По време на вечерята младата жена научи, че той се е сближил с Далден след някакви опасности. Научи и защо Далден ги е довел в Шака-Ра. Бяха обяснени и различията между техните шодани. В Ба-Хар-ан титлата бе наследствена, като се предаваше от бащата на най-големия син, докато в Кан-ис-Тра шоданът бе обикновено най-силният и умен воин и можеше да бъде предизвикван от всеки и по всяко време, така че синът не можеше да наследи титлата от баща си, ако не го предизвика, но никой не помнеше някога да бе правено такова нещо. В страната на Фалон пък наследилият титлата син можеше да бъде предизвикан на двубой от всеки, но само през първите пет дни след смъртта на бащата.
Тези различия се сториха интересни на Шанел, но това не ги правеше по-малко недемократични. И в двата случая водещите фактори бяха силата и умението да се борави с меч. Очевидно Фалон бе много добър с меча, след като бе оживял след петдневните предизвикателства, последвали бащината му смърт. Баща й несъмнено щеше да достигне до същото заключение, а това щеше да даде още едно предимство за Фалон, когато я поискаше от него.
А очевидно баща й щеше да се убеди с очите си във въпросните умения. Поне така й каза Фалон, когато зае мястото на брат й до нея. Беше се страхувала, че ще опита да поговорят насаме. Изборът на темата обаче бе прекалено безличен, за да заслужава да се тревожи.
— Възнамерявам да се включа в състезанията — обяви той.
— Е, късмет тогава.
— Сериозно ли го казваш?
Изглеждаше толкова изненадан, че тя се намръщи.
— Защо не? За мен е без значение кой ще победи.
— Защо да е от значение? — намеси се майка й, която се бе приближила веднага щом бе видяла, че Фалон се намества до нея. — Дъщеря ми няма нищо общо с тези състезания, воине, и ще ти бъда благодарна, ако не ги обсъждаш с нея.