Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
Роина затвори очи. И това няма да й бъде спестено днес! Чу как една от дъщерите се изхили, а възпитателката я смъмри. Усети, че се изчервява. Всички от присъстващите би трябвало да са слепи, за да не забележат отношението на Уорик към нея. Когато господарят предпочита някоя от прислужничките, няма съмнение, че тя ще осъмне в кравата му. Никой обаче не се досещаше, че в нейния случай това не е привилегия, а наказание.
Роина побърза да се махне от салона. Искаше да избяга от тези студени сиви очи. В кухнята Мери вечеряше със съпруга си. Това й припомни, че самата тя още не се беше нахранила. Но кога да го направи след всичките задължения, които й беше стоварил? Дано днешният ден да бъде изключение. Надяваше се Уорик да не се къпе всеки ден.
Мери обясняваше на Роина как трябва да изпълни новата си задача и пъхаше сочни хапки месо в устата си. Стомахът на младата жена се разбунтува. Не беше съгласна, че й се полагаше само миризмата на пържоли. Тя узна, че от нея не се очаква да мъкне тежката вана до малката стая зад дневната. През лятото господарят се къпел там. Сега обаче оръженосецът му бил настанен в това помещение. Имало мъже, които трябва да носят ведрата с вода. Следващия път тя самата може да ги ръководи. Обясниха й къде да намери кърпите и сапуна, които използваше единствено господарят. Предупредиха я, че господарят обича водата да е по-топла, но не гореща. Това е нейно задължение и лесно може да получи плесница, ако не се справи.
Изглеждаше влудяващо отново да прекоси салона, за да стигне до дневната. Този път Уорик сякаш не я забеляза. Никой не извика след нея. Когато най-сетне влезе в малката стая зад дневната, тя се озова лице в лице със Селия.
Веднага я позна. Любимката на лорда беше доста хубавичка. От зелените й очи струеше чиста ненавист. Сукманът и ризата й откриваха разкошна гръд. Медните къдрици се тръскаха предизвикателно върху раменете й. Жълтеникавите зъби почти не се забелязваха, но ароматът на рози беше направо задушаващ. Тази жена, както много други благородници, явно мислеше, че силният парфюм ще замести чистотата.
Без да се церемони много, Селия направо започна атаката:
— Познавам те… Ти беше в тъмницата. Какво направи, за да заместиш наказанието с такава привилегия? Краката ли си разтвори за него, или му падна на колене, или…
— Затвори мръсната си уста и се махай, Селия!
Зелените очи проблеснаха недоверчиво.
— Ти… ти дръзваш да ми говориш така? На мен?
Само това й трябваше сега: да се бие за ненавистния мъж. Ситуацията беше направо смешна — да й завиждат за омразните задължения? Дразнеше я арогантното поведение на тази жена. Спомни си какво беше казала Мери Блу за нея. Това, че е любовница на господаря, явно й даваше основание да се държи като надута пуйка. Колкото и да се опитваше да не личи по говора й, тя си беше една прислужница. „Аз също съм такава, — припомни си Роина. — Защо трябва да бъда по-различна от останалите?“ Това разкритие не спести сарказма в думите й:
— Имам всички права да ти говоря така, Селия! Сега аз съм неговата любимка!
Това й донесе една плесница, колкото неочаквана, толкова и злобна.
— Когато му омръзне кльощавото ти тяло, ще те накарам да съжаляваш, че си заела мястото ми! — Селия затръшна вратата след себе си.
Роина беше прекалено смаяна, за да отговори. Никога не беше удряна досега. Не беше приятно. Сигурно трябва да свиква с ударите от госпожа Блу или от Уорик. Но да я удря една прислужница! Представяше си обаче как ще реагира Уорик, ако се опита да върне плесницата на любимката му. Селия добре знаеше това и по тази причина се държеше толкова нахакано.
Мъжете започнаха да пристигат с ведрата. Роина отиде до дневната. Там в една ракла бяха кърпите и сапунът на лорда. Взе още една, натопи я в студената вода и я притисна до страната си. Червените следи почти не се виждаха, когато Уорик най-сетне се появи.
Той изгледа първо ваната. От нея се издигаше пара. Всички ведра с гореща вода бяха отишли за затоплянето й. Беше останала само студена вода, с която Роина трябваше да го изплакне. Тъкмо щеше да нареди за още топла вола, но неговото присъствие изкара всички мисли от главата й. Особено когато погледът му се впи в бузата й. Приближи се до нея и вдигна брадичката й.
— Кой те удари?
— Никой.
— Лъжеш! Какво направи, че заслужи вече недоволството на госпожа Блу?
Защо веднага приемаше, че тя е виновна? Трябва да му каже истината. От друга страна да се оплаче от Селия означава да падне на нейното ниво. Ако узнае за поведението на своята любимка, Уорик сигурно няма да предприеме нищо.
Роина предпочете да излъже и го направи с удоволствие.