Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
14.
Уилсън седеше сам в хотелското фоайе и пиеше чай, докато чакаше Белов. В средата на следобеда фоайето тънеше в зимна светлина. Зеро и Халид играеха табла на една маса близо до вратата и току поглеждаха отровно към група ортодоксални евреи, които спореха с рецепционистката на език, който Уилсън не разбираше. Двама бизнесмени седяха на бяло кожено канапе наблизо и четяха вестници.
Беше три часът, когато Максим Павлович Белов пристигна, изтупвайки снега от раменете си. Като го видя, Уилсън си помисли, че изглежда като два милиона долара накуп — което беше около два процента от нетната му стойност. (Беше го проучил в „Гугъл“ предната вечер.)
Бивш майор от КГБ, Белов бе облякъл костюм на Савил Роу, черно палто от вълна на лама и самурена ушанка. Снежинки искряха по черния самур. Според доклад на разузнавателен екип към ООН Белов беше на четиридесет и три години, с икономическо образование от Московския институт за обществени отношения. Освен това бил един от най-едрите търговци на малокалибрено оръжие в света, а началото на успешния му бизнес било положено с транспортирането на гладиоли от Южна Африка до Дубай, където цветята вървели на цена десет пъти по-висока от началната. Белов тръгна право към Уилсън, свали в движение ръкавиците си, тракна с токове и подаде ръка.
— Добре дошли в Империята на злото! — каза той с дрезгав глас. — Или каквото останало от нея. Добре ли прекарахте снощи?
Уилсън стана и се здрависа с руснака. Басово жужене долиташе от слушалките, провиснали на врата на Белов. Яркорозови слушалки! А парчето май беше на онова пънк-блус дуо от Детройт — „Уайт Страйпс“.
— Мислех, че ще ни посрещнете на пристанището — каза Уилсън.
Белов се засмя.
— Никога не посрещам на пристанище. Може корабът ви да внася наркотици. И дори виагра! — Засмя се отново. — Само това ни липсва. Готов?
Уилсън кимна. Даде знак на Зеро и Халид и последва Белов на улицата, където два кадилака чакаха със запалени двигатели в снега, прозорците им — замъглени от пара. Малки флагчета се вееха на пластмасови държачи от пътническата страна на двете коли — сребърна шерифска значка (от онази с шестолъчна звезда) на черен фон.
Странно, помисли си Уилсън, както беше странно и спокойствието, с което се движеше руснакът — без бодигардове. А после видя, че не е точно така. Настани се на задната седалка в единия от кадилаците и видя как двамата „бизнесмени“ от фоайето, онези на белия кожен диван, се качват в колата отпред. Бяха го наблюдавали повече от половин час, преди Белов да се появи лично в хотела.
Вратите се затръшнаха една по една. Белов удари по седалката пред тях — две бързи плясвания с длан — и колите се отделиха от бордюра.
— За пръв път в Одеса?
Уилсън кимна. Колата беше звукоизолирана, бронирана или и двете. Не можа да прецени, но така или иначе имаше усещането, че е затворен в какавида.
— Видяхте стъпалата?