Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
„Не, не му е сега времето. Не още…“
13.
Бободжон Симони стоеше на бордюра и се оглеждаше наляво и надясно по Йоркщрасе за такси. Зад него нашарена с графити стена като страница на комикс показваше Джордж Буш, увиснал от улична лампа, докато Ню Йорк гори на заден план.
Над банката от другата страна на улицата имаше светлинно табло с времето и температурата — 16:03 0°С. Сумрак и студено. Поне според официалната прогноза. В действителност валеше — ту дъжд, ту сняг, ту нещо между двете. Каквото и да беше последното, жилеше лицето му, когато погледнеше срещу вятъра, присвил очи срещу студа, мигайки като идиот.
Сам си беше виновен. Забравил беше да донесе книгата и сега си плащаше. Виждаше я ясно, все едно е срещу него — масивно правоъгълно пакетче, грижливо увито в кафява амбалажна хартия, облепено с тиксо и вързано с канап — на масата в кухнята. Адресирана до магазина в Бостън, на книгата й трябваха само две марки и митнически формуляр, за да продължи по пътя си. Само че сега трябваше да се върне в апартамента да я вземе.
Беше излязъл преди три четвърти час със списък задачи в главата си: „Ускадар“, пощата, тоалетна хартия, молитви. Идеята беше да изпие чаша кафе в „Ускадар“ — малко кафене в една пресечка недалеч от джамията. Кафето беше турско — като повечето редовни клиенти на кафенето, — при това много добро. Собственикът обаче беше босненец и също като Бободжон — запален по футбола. Така че по телевизора на стената зад бара винаги вървеше някакъв мач, който работническата клиентела в кафенето зяпаше и коментираше.
Самото кафене беше на километър от апартамента му, но ако се върнеше пеша за книгата, пощата щеше да затвори. Уви, не беше сигурно, че ще успее да хване такси, особено в този дъжд. Никога нямаше достатъчно таксита в SO36 — окаяния квартал, който Бободжон делеше с още двеста хиляди гастарбайтери, предимно турци и кюрди. SO36 беше старият пощенски код на източната половина от квартал Кройцберг, където Чекпойнт Чарли — най-прочутият контролно-пропускателен пункт на Берлинската стена — беше туристическа атракция.
Така че можеше да се върне в кафенето. Книгата щеше да я прати утре. Взел решение, той се обърна да поеме назад, когато сякаш от нищото до бордюра спря такси. Чистачките му се бореха геройски с дъжда. Шофьорът се наведе през пътническото място към прозореца и вдигна поглед към Бободжон.
— Wo zu?14
Юрген предпочиташе да работи сам и обикновено организираше нещата така. Но днес беше различно. Днес му трябваше партньор.
Чакали бяха двайсетина минути на половин пресечка от кооперацията, където живееше Симони, в едно черно БМВ с развален радиатор. Парата се кондензираше по предното стъкло и се стичаше на бавни капки. Двамата бършеха непрекъснато стъклото със заглавната страница на „Билд“. Челото на таблоида гласеше „Турбо оргазми“ и беше придружено от снимка на брюнетка със съответното изражение.
Всичко това беше леко смущаващо, още повече че Юрген държеше да впечатли жената до себе си. Клара беше нова в СЗК. Какво ли си мисли? Първо радиатора, а сега тази турбо шафрантия! Разбира се, тя се правеше, че не забелязва, но… mein Gott! Накрая се отказаха, отвориха прозорците, загърнаха се в палтата си и замръзнаха.
Проблемът с днешната задача беше, че не знаеха как изглежда обектът. Разполагаха само с име (Бободжон Симони), адрес и телефонен номер. Колкото до възрастта на хер Симони, той можеше да е на двайсет години. Или на четиридесет. Или на шейсет. Можеше да е висок или нисък, дебел или слаб. Добре облечен и с брада. С изрусени кичури и гладко избръснат. Босненец или някой, който пътува с босненски паспорт.
Юрген не би могъл да се справи сам — просто нямаше как да е сигурен, че апартаментът е празен. Понякога хората не вдигаха телефоните си. Понякога стояха на тъмно и дремеха на дивана. Затова прибягваше до номера със Свидетелите на Йехова. Отиваш при вратата и чукаш три пъти. Ако ти отворят, връчваш на човека няколко брошури. А после започваш да приказваш за Свидетелите на Йехова и за края на света. В деветдесет процента от случаите вратата се тряскаше в лицето му и толкова. Но невинаги. След две бири Юрген с охота разказваше как обърнал в християнството член на Червените бригади.
14
Накъде? (нем.) — Бел.ред.