Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Уилсън беше чел за прословутите стъпала в пътеводителя и нямаше търпение да ги види с очите си. Широко стълбище със сто деветдесет и две стъпала, спускащо се надолу към Черно море, архитектурно чудо, построено така, че да изкривява перспективата. Погледнати отдолу, стъпалата изглеждали невероятно стръмни — ефект, постигнат чрез постепенното стесняване, от двадесет и три метра в основата до тринайсет на върха.
Стъпалата бяха увековечени в сцена от филма на Айзенщайн „Броненосецът Потьомкин“. Във въпросната сцена царските войски откриват огън по мирното население на Одеса. Една майка пада. Бебешката количка полита надолу по стъпалата, минава като по чудо между проснатите трупове, а невинното дете вътре лети към смъртта си. Кръв се лее навсякъде. Хубав филм, помисли си Уилсън. Нямаше търпение да види това стълбище.
Транзитните визи бяха уредени и прикачени към паспортите им. Уилсън и телохранителите му слязоха по мостчето. Там ги чакаше кльощав мъж с жълтеникав тен, който се представи с името Сергей.
— Господин Белов моли да го извините. Не е в града и ще се върне чак утре. Дъщеря му има… — Намръщи се и раздвижи пръсти сякаш свири на пиано.
— Концерт? — подсказа Уилсън.
— Да! — съгласи се ентусиазирано Сергей. — Позволете ми — каза той и грабна куфара на Уилсън. — Насам.
След десет минути вече бяха минали през митницата с все картечните пистолети и всичко.
— Експресно обслужване — каза Халид и Зеро се изкиска.
Половин час по-късно се регистрираха в първокласния хотел „Константин“. Зеро и Халид бяха на седмото небе при мисълта, че ще прекарат цял ден в такъв хотел особено когато се разбра, че в стаята им има плейстейшън 2 с „Grand Theft Auto“.
Уилсън също беше доволен, защото щеше да бъде в един град с Ирина. Въпреки фантазиите си за нея той не страдаше от излишни илюзии. Знаеше, че снимките на жените в уебсайта не отговарят докрай на истината и че в действителност момичетата изглеждат доста по-различно. Някои му приличаха на проститутки, с тежък грим и дълбоки деколтета, но може да беше и въпрос на културни различия. За разлика от тях, Ирина изглеждаше скромна като домакиня от стара ситуационна комедия. Като жена, която обича да сервира чай и да отглежда цветя. Уилсън не смяташе да й се обажда, нито да говори с нея, но нямаше търпение да я зърне.
В три часа седеше на миниатюрна масичка в кафене „Маяковски“ на улица „Дерибасовская“. Кафенето беше голямо, имаше доста клиенти и поне десетина сервитьорки. Тази, която обслужваше неговата маса, беше едра брюнетка с розови бузи. Уилсън си поръча чай и докато чакаше, не изпускаше от поглед двойната летяща врата, през която сервитьорките влизаха и излизаха с поръчките, вдигнали високо подносите. Всички бяха с нагънати дантелени панделки в косите като касинки на медицински сестри, със зелени униформи на каре и бели престилки. Движеха се изящно и сръчно, дори по-възрастните и по-тежките, плъзгаха се между пълните маси и се разминаваха помежду си сякаш имаха вграден радар, прегъваха коляно да сервират горещите напитки и малките парченца торта. На Уилсън, който търсеше ред и модел навсякъде, движенията им изглеждаха почти като хореография с майсторския си ритъм и баланс и той ги гледаше с удоволствие.
Тогава я видя. Появи се през летящата врата, вдигнала високо натоварения поднос, с походка на танцьорка. Искра на чиста радост припламна у Уилсън, нещо като нисковолтажния удар, който те разтърсва при вида на приятел, когото не си виждал отдавна. Нещо като удовлетворението да откриеш важно уравнение, помисли си той, или да завиеш последния болт на машина.
Беше по-дребна, отколкото си я представяше, но извивки не й липсваха. Което беше добре. Научни изследвания доказваха, че има връзка между съотношението талия-ханш и плодовитостта — биологично обяснение на факта защо мъжете харесват такива жени. За разлика от усмивката й на снимката, сега лицето на Ирина изразяваше сериозна концентрация, докато си пробиваше път през препълненото заведение към една маса до прозореца.
Уилсън си поръча втори чай, като не изпускаше от поглед Ирина, която влизаше и излизаше през летящата врата към кухнята.
В момента тя разчистваше една маса, после вдигна подноса на рамо и спря за миг да огледа помещението — за клиент, който иска сметката, за нови посетители и за каквото там се оглеждаха сервитьорките, — когато погледът й се сблъска с неговия.
Разбира се, момичето не реагира. Уилсън беше пратил чужда снимка. Въпреки това го разтърси искра на сексуално желание, което го свари неподготвен. Задържа погледа й, докато тя не се обърна. Явно се беше смутила, защото се спъна в крака на една маса. Няколко лъжички и вилици паднаха от подноса й и тя се наведе да ги събере. Уилсън се изкуши да скочи и да й помогне. Вместо това даде знак на своята сервитьорка и плати сметката, като остави щедър бакшиш. Ирина погледна в неговата посока още веднъж точно преди да се отправи към кухнята с подноса си. Този път му се усмихна и той й отвърна подобаващо, а помежду им прескочи искра на привличане, която като нищо можеше да подпали въздуха. Хрумна му, че би могъл да я изчака навън. Да я проследи до дома й. Да намери начин.