Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Два реда мрежи с бодлива тел обточваха базата. Кадилаците намалиха пред охранителна будка и изключиха двигателите си. Един войник тръгна към колата и даде знак на шофьора да смъкне стъклото. В същото време друг войник оглеждаше шаситата на автомобилите с помощта на огледалце, прикрепено към алуминиева щека.
Белов и войникът си размениха няколко изречения на руски, после войникът отдаде чест и им махна да продължат. Автомобилите напуснаха шосето и продължиха по черен път покрай оградата. След близо километър стигнаха до хангар в далечния край на летището. Белов даде знак на Уилсън да го последва, но вдигна ръка да спре надигналите се Зеро и Халид.
— Само ти — каза руснакът. Дъхът му се къдреше като дим на студа.
Уилсън се поколеба, после даде знак на бодигардовете си да чакат. Изглеждаха разочаровани. И премръзнали до кости. Ако се изключи един пуловер, с който Зеро се беше сдобил на кораба, двамата носеха същите дрехи, които бяха носили и в Баалбек. Тениски и дънки. Евтини якета.
„Пада им се, като са толкова глупави“, помисли си Уилсън и тръгна. Напорът на вятъра изкара сълзи на очите му.
Почти целият хангар беше зает от средногабаритен товарен самолет, над трийсет метра дълъг и кажи-речи толкова широк при крилете. Боядисан беше в сивкавосиньо, сигурно за да се различава трудно от земята.
— Готин дядка! — възкликна Белов. — Като мен! — Засмя се с глас. — Ан-72. Взех го от „Аерофлот“ преди десет години. Много добър самолет.
— Колко може да носи? — попита Уилсън.
— Десет тона.
— Нонстоп?
Белов изсумтя.
— Абсурд. Дори с допълнителни резервоари.
— Значи трябва да кацнем за презареждане?
Белов кимна.
— Къде?
— В Шариах.
Уилсън се замисли.
— Това е малко встрани от маршрута ни.
Руснакът, изглежда, се изненада.
— Знаеш Шариах?
— Знам къде е — каза Уилсън.
Хаким го беше споменал по време на вечерята им и Уилсън го беше намерил на една карта в столовата на „Кралица Мармара“. Едно от седемте шейхства в Обединените арабски емирства, Шариах беше парче пясък до Персийския залив точно срещу Иран. С други думи, на повече от три хиляди километра югоизточно от хангара, в който се намираха сега. Конго, от друга страна, беше на югозапад. А те отиваха там. Белов се усмихна.
— Ще сме в Шариах за два часа, най-много три. Нямай грижа.
Руснакът му даде знак с глава да го следва. Заобиколиха самолета откъм задната му част, където спусната товарна рампа изчезваше във фюзелажа. Встрани имаше два очукани мотокара и десетина контейнера, някои запечатани, други отворени. Руснакът му връчи написан на машина списък върху тънък, почти прозрачен лист хартия. Нямаше фирмен знак или лого, само печат с думата „СЕКРЕТ“ в горната част на страницата.
36 40 мм (преносими) гранатомета тип 69 (w/4X телескопичен мерник) — $124 200
90 ракети (40 мм) — 35 050
200 автомата АК-47 7.62 мм (30 патрона, сгъваем пълнител) — 84 460
1000 кутии с по 20 пълнителя всяка, 7.62 мм — 10 100
50 полуавтоматични пушки „Франчи“ SPAS-12 — 55 000
500 кутии по 10 патрона — 8 320
10 огнехвъргачки („Брианчи“) — 1 460
4 бронежилетки („Кевлар“) — 1 220
12 стабископа („Фужинон“ трето поколение) — 201 550
100 чифта тактически очила за нощно виждане „Ригел“ 3100 — 505 200
300 чифта армейски кубинки — 25 075
1 двуцевно противовъздушно оръдие 37 мм „Мейлор“ — 188 256
100 противовъздушни снаряда (37 мм) — 9 500
10 миномета 60 мм — 17 600
100 снаряда 60 мм — 14 300
200 кг течен експлозив („Тирекс“) — 80 500
100 кг пластичен експлозив RDX — 32 040
400 взривателя, електронни, програмирано управление — 83 600
1 специален комплект — 33 500
30 преносими системи за въздушна отбрана „Стрела-2“ (СА-7а), 1968 — 54 000
15 инфрачервени търсача (1.17 кг, 1.5 м) — 105 260
ВСИЧКО: 1 670 191 долара (1 429 992 евро)
Уилсън разгледа подробно списъка. Беше му любопитно какво точно ще транспортира до Африка.
— Кекпет? — попита той.
— Секрет, секретно — обясни Белов. — Нямам печат на английски.
— А това? — попита Уилсън и посочи една позиция в списъка.
— Стабископ? Специални бинокли с жироскоп! Дори да се друсаш в камион, образът им не трепва! И за вертолет стават. И за танк. Ела! Ще ти покажа. — Грабна един подпрян на стената лост и поведе Уилсън по рампата към търбуха на самолета.
Фюзелажът беше огромен, с релси по пода и увиснали от тавана и стените дървени палети в предпазни товарни мрежи.
Уилсън погледна отново списъка.
— А това какво е? — попита, сочейки трийсетте „Стрела-2“.
— ПЗРК. Переносимый зенитно-ракетный комплекс — премина на руски Белов.