Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
— Ричард никога не би ми наложил подобна женитба, ако имах възможността да поговоря с него.
Мъжът не особено внимателно я постави да седне върху малко трикрако столче. В светлината на пламъците Кет видя, че се намира в един вид ловна хижа, каквито благородниците често използваха.
Едно бе сигурно — тази част на гората не влизаше във владенията й, тъй както изобщо не познаваше колибата. Най-вероятно принадлежеше на Монджой. Тръпки пробягаха по гърба й.
— Стойте тук! — нареди рицарят. Черната наметка се развя зад гърба му, докато потъваше в нощта навън. Вратата се захлопна след него.
Къде ли отива? Кет размишляваше напрегнато. Не можеше да избяга с коня му, но пеша… Сигурно ще открие пътя за в къщи. Междувременно хората на Дьо Ла Вил трябва да са си отишли, а съседните барони навярно са чули за нападението. Те ще се застъпят за нея. Всъщност нямаше нужда да се връща в замъка, а трябваше само да открие Робин, в случай че успееше да се изплъзне от своя „спасител“.
Тя се изправи в същия миг, в който мъжът отново влезе в малкото помещение. В ръцете си държеше пълно с вода кожено ведро.
— Казах ви да не мърдате!
Кет гневно отметна косата си на гърба.
— Аз пък ви казах, че съм графиня и нямате право да се отнасяте така с мен… Ох! — слисано извика, когато непознатият коленичи пред нея, повдигна единия й крак и започна да го търка с парцал, който бе натопил в бистрата студена вода. Малките драскотини по ходилото й започнаха да щипят. За да запази равновесие, младата жена постави ръце върху раменете на мъжа и прехапа долната си устна. Той мълчаливо изми и другия й крак.
Кет се удивляваше на нежните докосвания на силните ръце на мъжа, изглеждащи почти неестествено големи в ръкавиците, които непознатият все още не сваляше. Когато миенето приключи, тя усети изпитателния му поглед.
— Дължите ми един отговор, госпожице. Какво ви отблъсква у граф Клифърд?
Тя рязко дръпна ръцете си от раменете на мъжа и ги постави в скута си.
— Той е нормандец.
— Както и кралят — напомни й непознатият.
— Но Монджой не е крал. — Кет импулсивно добави: — Преди няколко години го срещнах. Той е безсрамен и арогантен…
Това твърдение не се дължеше на случката в гората, а на една друга.
— Когато бе годеник на госпожица Олбрайт, в дома му извън Лондон се състоя тържество с танци. Между Хенри и Ричард се бе разгорял ожесточен спор и клетата жена седеше съвсем сама, докато Монджой тичаше да посредничи помежду им. Той се пъчеше из залата, раздаваше заповеди, минавайки напълно безразличен покрай годеницата си, изчезвайки отново, въоръжен до зъби. От едната му страна висеше дълъг меч, а от другата друг, по-къс. Ако и заради древния си нормандски произход и приятелството с Ричард, да се мисли за превъзходен рицар, той е всъщност варварин и грубиян.
— И вие вадите заключенията си от една единствена среща с този човек? — непознатият очевидно отново се забавляваше. В гласа му обаче имаше странна нотка, сякаш искаше да я обвини в лъжа. — Той обичаше годеницата си, госпожице.
Кет с нежелание вдигна рамене и се запита, откъде накъде непознатият реши, че е виждала Монджой само веднъж. За втората си среща с благородника не желаеше да си спомня. Тя приглади разрошените си коси и се изправи толкова достолепно, колкото й позволяваше разкъсаната нощница. Вместо да отговори на въпроса, тя обясни:
— Не мога да се омъжа за този човек.
— Защото е нормандец и варварин?
— Затова, а и по хиляди други причини.
— Казват, че бил истински герой. По време на похода бил спасил живота на Ричард.
— Вярвайте ми, той е диво животно, което по случайност ходи на два крака.
— Не желаете да си имате нищо общо и с Раймон дьо Ла Вил. Ако ви бе отвлякъл и се бе оженил за вас, сега нямаше да се тревожите за подобни неща.
Тя въздъхна.
— Никой мъж не е толкова отвратителен колкото Дьо Ла Вил. Мисля, че дори Монджой трябва да бъде предпочетен пред него.
— Ако можеше да ви чуе, навярно би се почувствал поласкан.
— Това е без значение. Не мога да се омъжа за него.
— Но кралят е заповядал! — рязко отвърна той, но веднага се овладя и стана. — Простете острия ми тон, госпожице. Имам мехче с вино. Каквото и да ни донесе бъдещето, тази нощ глътка вино, сгряно на огъня, ще ни се отрази добре.
Междувременно тя бе престанала да трепери, а нозете вече почти не я боляха. Въпреки това се чувстваше окаяно в разкъсаната си нощница и поради ситуацията, в която се намираше. Кет замислено наблюдаваше снажния непознат мъж в сребърна ризница. Трябваше някак да му се изплъзне, преди да е успял да я предаде на Монджой. Трябваше да се добере до лагера на Робин в гората, където щеше да се скрие, докато Ричард се завърне. Братовчед й и приятелите му трябваше да й се реваншират за многобройните случаи, в които им бе помагала.