Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
Мъжът отвори вратата с рамо и внесе седлото. Малко след това през прозореца проблесна слаба светлина. Кет остана навън, въпреки че трепереше от студ. Монджой! Цялата тази нощ бе един кошмар. Дали просто да не избяга в гората? Някакъв вътрешен глас я предупреждаваше, че едва ли ще стигне далече.
Малко по-късно рицарят отново се появи с кожена торба, приближи се до коня си, погали го по ушите и разсипа овес по земята. Бавно се обърна към Кет. В този момент облаците по небето се разкъсаха и иззад тях огря слаба лунна светлина. Шлемът закриваше лицето на мъжа и въпреки това Кет знаеше, че той внимателно я наблюдава. Момичето почти усети как погледът му обхожда фигурата й, навярно ироничен, но движен от други чувства.
Интуитивно усещаше какво въздействие оказва върху него. Междувременно нощницата й бе изсъхнала и вече не лепнеше по тялото й, но все пак дрехата бе ушита от ефирен лен, а от дълбокото деколте се показваха гърдите й.
Кет ужасена усети как под изпитателния поглед на рицаря зърната на гърдите й набъбват и се втвърдяват и рязко кръстоса ръце на гърдите си. Боеше се, че златистият триъгълник между бедрата й се вижда изпод разкъсаната нощница, развявана от нощния вятър. Чувстваше се почти гола пред мъжкия поглед.
Непознатият неочаквано въздъхна и кръвта се качи в горящите й бузи. Кет бе очаквала, че рицарят ще я пожелае, но той изглежда я намираше също толкова изкусителна, колкото някоя мокра кокошка, която е извадил от водата. Тя сне ръце и предизвикателно вдигна глава.
— Господине, в името на краля, кой сте вие? Или още по-добре — за кого се мислите?
Мъжът отново се наведе в подигравателен поклон.
— Мисля, че знаете, госпожице. Наричат ме Сребърния меч.
— А кой сте в действителност?
— Никой, госпожице. Само един рицар, изникнал в нощта, за да избави едно момиче от смъртна опасност.
ГЛАВА ОСМА
— Господине, смея да твърдя, че все още съм в опасност. Сребърния меч! Каква глупост! Такива имена си избират децата при игрите си на войници. Но подобни безсмислици не ме интересуват. Кой всъщност сте вие? Или — за да подчертая още веднъж — за кого се мислите?
Въпреки враждебността й, тихият му смях докосна нещо, скрито дълбоко в душата й.
— О, госпожице, аз съм точно това, за което се мисля — развеселен я увери той.
— И какво е то?
— На този въпрос вече ви отговорих. Истинското ми име няма нужда да знаете.
— Както изглежда и лицето ви също — сухо забеляза Кет.
— Би трябвало да ви е достатъчно обяснението, че служа на краля.
— Тогава внимавайте, защото съвсем подробно ще му разкажа за случилото се тази нощ.
— Бихте могли да му кажете, че ми се е удало да ви спася, въпреки че ми създадохте известни неприятности. Наложи ми се да се сражавам не само с многобройни нападатели, но и с вас.
— А аз мисля, че станах „момиче в смъртна опасност“ едва след вашата поява. До тогава се оправях съвсем добре и сама.
— Дете, което си играеше с меч… — високомерно отвърна той.
— Вие сте невъзможен! — гневно извика тя. — Какво толкова сте сторил? В рова можех да скоча и без ваша помощ. Много благодаря!
— О, не! — невъзмутимо отвърна той. — Липсваше ви смелост да го направите.
— Достатъчно съм смела! — изфуча тя. — Но от височината понякога ми се завива свят. Не я обичам особено.
— Тинята също.
— С нея ще свикна, защото все още я нося по тялото си. Както и ледените висулки, образували се между пръстите ми. — Непознатият сякаш едва сега забеляза окаяното й състояние. С две крачки се оказа до нея и я взе на ръце. — Пуснете ме долу! — гневно се бранеше Кет. — И сама мога да ходя…
— Да — потвърди с уморен глас той, — из гората, докато ви държат краката.
— И какво ви интересува това? Вие свършихте доброто си дело и ме спасихте от хората на Дьо Ла Вил…
— Но все още не сте под покрива на своя годеник.
Ужасена, тя опита да си поеме и прекрати да се съпротивлява, когато мъжът се наведе, за да я внесе през ниската вратичка на колибата.
— Значи възнамерявате да ме държите като ваша пленница, докато ме предадете на Дамиан Монджой?
— Госпожице, не сте никаква затворничка, вече бяхте освободена.
Дори и на светлината на огъня, запален от него, тя не успя да види ясно очите на непознатия.
— Вие служите на Монджой! — обвинително извика Кет.
Краткото му колебание не й убягна.
— Служа единствено на себе си. Монджой е барон на краля, граф, чиито земи граничат с вашите, човек, който полага усилия да запази кралството цяло, докато Ричард участва в един кървав поход. Моля ви, госпожице, кажете ми какво имате против един подобен рицар?