Бандитите на Аризона
- Автор: Эмар Густав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бандитите на Аризона». Краткое содержание книги:
Неочаквано тежко заболяване го изпраща в приюта „Света Ана“, където той умира в мъки и, като всеки голям писател, без съзнанието, че е безсмъртен.
Оставя поредицата знаменити романи „Арканзански трапери“, „Следотърсачи“, „Пирати на прериите“, „Девствената гора“, „Бандитите на Аризона“… Всички тези прекрасни изповеди, които „Тренев & Тренев и си-е“ има амбицията да издаде в идещите години.
„Бандитите на Аризона“ е роман, публикуван през 1882 година за първи път, а у нас е издаван преди много години, но значително съкратен.
Всичко излязло изпод перото на знаменития писател днес по достойнство е оценено не само от родната му Франция, но и от милионите любители на приключенските четива по целия свят.
Ето, кабалерос, разказа, който ми поискахте. Направих го колкото ми беше възможно по-кратък, всичко, което ви казах, е вярно. Държах да добиете представа за положението, в което се намирам, и за най-съкровените ми желания, без фалшив срам и като честен войник, за какъвто се смятам.
Генералът си приготви чаша подсладена вода и запали спокойно една чудесна хаванска пура.
— Господин генерал — отвърна дон Агостин, — синовете ми и аз сме щастливи, че ви изслушахме, вие ни дадохте ценно доказателство за благоразположение, което е чест за нас и за което ще ви бъдем вечно признателни. Тази сделка, която правителството във Вашингтон ви предлага, давайки ви такива големи изгоди, ни засяга, без да подозирате, много повече, отколкото интересува самия вас.
— Вас ли, кабалерос? — възкликна генералът учудено.
— Боже мой, да — продължи дон Агостин с очарователно добродушие, — така вървят нещата на тоя свят. Няма да бъда дипломатичен с вас, генерале, ще ви кажа направо, че ако приемете предложените ви условия, това чисто и просто ще ни разори и вследствие на това вие ще станете неволно наш най-върл враг.
— Какво искате да кажете, кабалеро? Да си призная, не разбирам нищо от това предположение, което, надявам се, не е сериозно.
— За нещастие, това, което ви казвам, е самата истина, генерале.
— Бъдете така добър да ми обясните колкото може по-бързо, умолявам ви! А преди това ми позволете да ви кажа, че по-скоро бих се отказал десетократно от тази сделка, отколкото поради дребнави парични интереси да разваля едно приятелство, което ценя и макар и ново, ми е по-скъпо, отколкото можете да си представите.
— А ние — извика дон Хосе пламенно, — вярвате ли, генерале, че след всичко, за което сме ви задължени, ще можем да се отнасяме с вас като с враг?
— Господа — намеси се доктор Герен с блага усмивка, — успокойте се, моля ви! Убеден съм, всичко ще се уреди така, че всички ще бъдат доволни, трябва само да се намери начин да се оправи положението. Впрочем, както знаете, светът е устроен така, че има лек за всичко, трябва само да се открие. Докато душата се държи за тялото, не бива да се губи надежда. С изключение на смъртта, повтарям, има лек за всичко, аз като лекар добре зная това — добави той, смеейки се, — което не значи, че спасявам всичките си пациенти.
— Благодарим ви, докторе, — каза дон Естебан весело, — трябва само да решаваме смело въпросите. Аз споделям напълно вашето мнение, тази работа, наглед толкова сериозна, ще се оправи от само себе си, убеден съм в това, без нито генералът, нито ние да имаме дори най-малки неприятности, а тия, които искат да ни изиграят, колкото и да хитруват, ще бъдат бити и ще берат плодовете единствено на срама за повече от подозрителните си машинации.
— Знаете ли, господа — каза генералът, — вие говорите с гатанки и колкото повече разговаряме, толкова по-малко разбирам.
— Прав сте! — извика дон Хосе. — Не е ли по-добре да ви обясним веднага? Общо взето, ние можем да ви кажем за себе си само почтени неща.
— Какво мислите вие, татко? — обади се дон Естебан. Дон Агостин размишляваше.
— Съгласен съм — каза той, поклащайки глава, — но такова обяснение, твърде кратко, не може да се даде тук на генерала.
— Че защо не? — попита дон Хосе.
— Защото нещата трябва да бъдат изяснени така, че да не остане ни най-малко съмнение в толкова честната душа на генерала. Затова трябва да му представим неопровержими доказателства, дори, както се казва, това да разчопля рани, ние го дължим заради нашата чест и честта на генерала. Но аз нямам тук тези доказателства, така че е безполезно да продължаваме обсъждането, което няма да доведе до нищо сериозно.
— Имате право, сеньор дон Агостин, вие говорите като почтен човек, за което ви благодаря, така че ще чакам деня, който сметнете за подходящ.
— Този въпрос трябва да се реши напълно колкото може по-скоро — заяви категорично доктор Герен.
— Може ли генералът да язди кон? — попита дон Агостин.
— Да, но за него ще бъде много уморително — отговори лекарят, — къде искате да отидете?
— У дома, в Аризона.
— Хм, доста е далеч — каза докторът, клатейки глава.
— Така е — каза старецът.
— Чакайте — продължи бързо докторът, — открих начин.
— Е, приемам го предварително — заяви генералът.
— Днес ще изпратите там един мосо32, ще наредите да се запретне носилката…
— Разбирам — каза бързо дон Хосе, — носилката ще ни чака на определено от мен място, така генералът ще извърши пътуването без умора.
— О, аз ще дойда с вас, не искам да изоставям така пациента си — вметна докторът, смеейки се.
32
Мосо (исп.)-слуга. — Б. пр.