Дългът към удоволствието
- Автор: Ланчестер Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дългът към удоволствието». Краткое содержание книги:
Поръчах си супа от кресон, морски език на скара и тъй като Бретан не произвежда вино, а сайдерът бе твърде грубовато питие за приятната размекнатост, обзела по пладне тялото и духа ми, като мухлясала стара мома помолих да ми донесат половин бутилка „Menetou-Salon“ и литър местна минерална вода (която пристигна в грейнала като лъч на маяк червена бутилка), та по-лесно да го преглътна.
Семейство младоженци, хванати за ръка, излязоха от църквата и се запътиха към костницата.
Подходящо сервирана, супата от кресон притежава онова основно, но невинаги постигано качество, а именно гъстота, съчетана с наситен аромат, с което се отличават определена категория супи: при тях някак неочаквано човек усеща субстанцията и сякаш ароматът също добива плът. Такива са супата от бадеми и граховата супа например. Супите от въпросната категория наподобяват онези творби на изкуството (нямам предвид конкретно творбите на брат ми), в които филигранната изящност на детайла придава плътност и стабилност на произведението.
Ресторантът бързо се пренасели. На съседната маса се настани елегантна двойка, не бих казал в първа младост — парижани, ако се съди по номера на беемвето им, и двамата в кожени панталони, и двамата с чанти от „Гучи“ (неговата една идея по-голяма от нейната) — и тутакси започнаха да спорят дали да включат и омара в менюто. Вероятно от напрежение, поради нарасналия обем на работата, румените бузи на келнерката вече пламтяха в контраст с инак бледата й, типична за русокосите нормандци кожа (подобен цвят на кожата имат и някои от момиченцата, които след училище на път за вкъщи минават с велосипедите си покрай вилата ми в Норфък).
Младата двойка вече бе край монументалната арка — все още се държаха за ръце, взирайки се в композицията от статуи. Той си мълчеше, тя непрекъснато говореше.
Според мен морският език е незаслужено подценявана риба, тъй като по вкусови качества тя почти не отстъпва на далеч по-уважаваната си братовчедка, обитаваща протока Па дьо Кале; истината е, че поначало хората трудно се отърсват от натрапени им идеи и внушения. В случая имах известни възражения относно начина на приготвяне — изглежда не бяха уцелили температурата на грила и инак свежото и сочно месо се бе поизсушило. Морският език вървеше с прекрасни пържени картофки, а после ми сервираха доста приемлива зелена салата. Рехавите облаци, които цяла сутрин препускаха по небето, бяха взели да набъбват и да се усмиряват, тъй че от време на време осигуряваха по пет-десет минути прохладна сянка. Майка ми често ни караше да се вглеждаме във формата на този или онзи облак — това бе една от любимите й дидактични игри, когато я обхващаше синдромът „най-прекрасната майка на света“. Вижте, кон! Слон. Прасе. Морско свинче. Звънче. Жена се съблича. Мръсник наднича. Майка с дечица — не, мечка стръвница…
След морския език си поръчах crème brûlée. Този десерт, носещ наименованието „печен крем“, е по произход английски, макар че яйчният крем е разпространен в цяла Европа, да не говорим, че печивото „киш“ е всъщност не друго, а яйчен крем с разни подправки. Разказах на моята сътрудничка — с онази смесица от умиление и тъга, с които описваме младежките си щуротии (от онова време, което лично аз не възприемам като кой знае колко далечно) — за една случка от моя „естетически период“ (така поне го бях квалифицирал тогава). Бях решил (по идея, подсказана ми от френския писател декадент Юисманс) да сервирам вечеря, в която всички блюда са черни на цвят. Все още бях в университета (за щастие кратко отклонение в живота ми, което след два изтерзани семестъра коригирах — божичко, каква олелия и какво стълпотворение от хора!) и стаята ми — банален седмоъгълник в банална седмоъгълна постройка в един от най-префърцунените колежи на Кеймбридж — беше цялата пребоядисана в черно, в което се съдържаше и известна доза бунт срещу някои не особено толерантни правила на колежа. Всичко беше в черно: легло, чаршафи, контакти, лампи, крушки — всичко.