Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
— Как? — попита Хърбърт. — На такова разстояние от каквато и да било суша ли?
— Да, момчето ми — отвърна инженерът. — Тия пирати са едновременно и смели моряци, и страшни злодеи и трябва да вземем съответните мерки.
— Тогава, господин Сайръс — отсече морякът, — да си построим къща край езерото. Сега имаме и тухли, и сечива. След като бяхме тухлари, грънчари, леяри и ковачи, защо да не станем зидари, дявол да го вземе!
— Ех, да можехме да си издълбаем жилище в тая стена, малко по-нависочко, за да бъде непристъпно, хубаво щеше да бъде! Виждам оттук, на лицевата страна към морето, пет-шест стаи…
— И с прозорци, за да ги осветяват! — каза засмян Хърбърт.
— И със стълба, за да се изкачваме! — добави Наб.
— Смеете се — извика морякът, — но защо? Какво невъзможно виждате в предложението ми? Нямаме ли търнокопи и мотики? Мислите ли, че господин Сайръс няма да направи барут, за да разбием стената? Нали, господин Сайръс, ще направите барут, когато ни потрябва?
Сайръс Смит изслуша възторжения Пенкроф, който развиваше малко фантастичните си планове. Да разбият тоя гранит, даже и с взрив, беше херкулесовски труд и наистина беше жалко, че природата не бе извършила най-тежкото. Но инженерът отговори на моряка само с предложението да разгледат по-внимателно стената, от устието на реката до северния й край.
Излязоха и я разгледаха най-грижливо на около две мили дължина. Но стената навсякъде беше гладка и равна, никъде по нея не се забелязваше каквато и да било пукнатина.
Когато свършиха проучването, преселниците се намираха на северния край на стената, където тя завършваше с ония дълги склонове, които се сливаха с брега. От това място до крайната си точка на запад тя образуваше вече някакво възвишение, гъсто струпани камъни, пръст и пясък, преплетени с растения, дръвчета и треви, при един наклон само от четиридесет и пет градуса.
Сайръс Смит помисли, и то с право, че някъде към тоя край излишните води на езерото се изливат като водопад. И действително необходимо беше излишъкът вода, донесен от Червена река, да се излива някъде. А инженерът не беше открил това някъде по изследваните вече брегове, с други думи, от устието на потока, на запад, до възвишението Обзор.
Инженерът предложи тогава на другарите си да изкачат възвишението, което наблюдаваха, и да се приберат в Комините по височините, като разгледат северните и източните брегове на езерото.
На двеста стъпки, сред листака, чудното езеро блестеше на слънчевите лъчи. Местността тук беше прекрасна. Пожълтелите дървета бяха истинска наслада за окото.
Сайръс Смит и другарите му вървяха предпазливо в тоя непознат за тях край. Лъкове, стрели, тояги с остър железен връх, това беше единственото им оръжие. Обаче не се мярна никакъв хищник и навярно тия зверове населяваха по-скоро гъстите южни гори. Но преселниците се изненадаха неприятно, като видяха Топ да се спира пред една грамадна змия, дълга към четиринадесет-петнадесет стъпки. Наб замахна и я преби с тоягата си.
Скоро стигнаха устието на Червена река, там, където тя се вливаше в езерото. Преселниците познаха на срещния бряг мястото, където се бяха вече отбивали, когато слязоха от планината Франклин, Сайръс Смит установи, че реката даваше голямо количество вода и излишните води на езерото положително се изливаха някъде. Но трябваше да се открие това „някъде“, тъй като навярно там имаше някой водопад, чиято механична сила вероятно би могла да се използва.
Преселниците вървяха вече по източния бряг на езерото и скоро щяха да стигнат познатите им места. Инженерът беше крайно зачуден, че нищо не показваше къде се изтичат излишните води. Дописникът и морякът разговаряха с него и той не криеше никак от тях изненадата си.
В това време Топ, който дотогава беше много спокоен, започна да проявява безпокойство. Умното животно сновеше напред-назад по брега, спираше изведнъж, взираше се във водата с вдигната лапа, сякаш дебнеше някой невидим дивеч. После лаеше ядосано, като че следеше нещо, и млъкваше изведнъж.
Нито Сайръс Смит, нито другарите му се запитваха в началото какво прави Топ. Но скоро кучето започна да лае толкова често, че инженерът се разтревожи.
— Какво има, Топ? — попита той.
Кучето подскочи няколко пъти към господаря си, за да покаже явното си безпокойство, и се спусна пак към брега. После изведнъж се хвърли в езерото.
— Топ трябва да е подушил някое земноводно — отвърна Хърбърт.
— Някой алигатор навярно — каза дописникът.
— Не вярвам — отговори Сайръс Смит. — На такава висока ширина не се срещат алигатори.