Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Топ се върна, когато господарят му го повика, и излезе пак на брега. Не го свърташе на едно място. Той скачаше сред високата трева и воден от инстинкта си, сякаш следеше някакво невидимо животно, което се плъзгаше под езерните води край самия бряг. Но водата беше спокойна и гладка като огледало.
След половин час всички стигнаха югоизточния край на езерото и се намираха пак на самото възвишение Обзор. Тук можеше да се смята, че са завършили обиколката на езерото, а инженерът не беше успял да открие къде и как се изтичат водите.
— Все пак тия води изтичат отнякъде — повтаряше той — и щом не открихме нищо на повърхността, трябва да са си пробили подземен път в гранитните скали!
— Но какво значение придавате на това, драги Сайръс? — попита Джедеон Спилет.
— Доста голямо — отвърна инженерът, — защото ако водите изтичат през гранитната стена, може да открием някоя пещера и лесно ще я превърнем в жилище, като отбием водата.
И преселниците се канеха да пресекат възвишението и да се приберат в Комините, защото беше пет часът вечерта, когато Топ пак прояви предишното безпокойство. Той лаеше бясно и преди господарят му да успее да го задържи, се хвърли повторно в езерото.
Всички изтичаха към брега. Кучето беше навлязло вече на двадесетина стъпки и Сайръс Смит го викаше усилено, когато една грамадна глава изплува над водата, която не изглеждаше много дълбока на това място.
Хърбърт веднага позна към кой вид земноводни принадлежеше тая конична глава с грамадни очи и дълги копринени мустаци.
— Ламантин! — извика той.
Не беше ламантин, а друг представител на един вид от рода на китовете, който се нарича дугонг, защото ноздрите му се намират на горната част на муцуната.
Грамадното животно се беше спуснало към кучето, което напразно се мъчеше да му избяга, като изплува на брега. Неговият господар не можеше да му помогне с нищо и докато Джедеон Спилет и Хърбърт се досетят да опънат лъковете, Топ, сграбчен от дугонга, изчезна под водата.
Но под водата се водеше борба, необяснима борба, защото Топ явно не можеше да се противи при тези условия — страшна борба, ако се съдеше по разкипялата се повърхнина, с други думи, борба, която можеше да завърши само със смъртта на кучето! Но изведнъж сред кръг пяна се появи Топ и скоро изплува на брега без особени наранявания, спасен като по чудо.
Сайръс Смит и другарите му гледаха, без да разбират. Още по-необяснимо обстоятелство! Подводната борба сякаш продължаваше. Навярно дугонгът, нападнат от някое силно животно, беше изпуснал кучето и сега се бореше за собствения си живот.
Но борбата не продължи много. Водите се обагриха с кръв и тялото на дугонга изплава сред ален кръг, който бавно се разсея, и скоро заседна на пясъка, към южния край на езерото.
Преселниците изтичаха нататък. Дугонгът беше мъртъв.
Той беше грамадно животно, дълго към петнадесет-шестнадесет стъпки, и навярно тежеше от три до четири хиляди ливри. На врата му зееше рана, нанесена, изглежда, с остро оръжие.
Какво ли беше това земноводно, което бе довършило с такъв страхотен удар страшния дугонг? Никой не можеше да каже и загрижени от случая, Сайръс Смит и другарите му се прибраха в Комините.
Глава XVII
На следния ден, 7 май, Сайръс Смит и Джедеон Спилет оставиха Наб да приготви закуската и се изкачиха на възвишение Обзор, а Хърбърт и Пенкроф тръгнаха към реката за дърва.
Инженерът и дописникът стигнаха скоро пясъчния бряг на южния край на езерото, където беше заседнал дугонгът. Ята птици бяха накацали вече на месестия труп и трябваше да ги прогонят с камъни, тъй като Сайръс Смит искаше да запази лойта на дугонга и да я използва за нуждите на колонията. А и месото на животното можеше да бъде прекрасна храна — нали в някои области в Малайзия то се пази само за трапезата на туземните князе.
В това време други мисли се въртяха в главата на Сайръс Смит. Снощният случай не му излизаше от ума.
— Е, Сайръс — попита дописникът, — струва ми се, че тия води не будят никакво подозрение?
— Не, драги Спилет — отвърна инженерът, — и наистина, не зная как да си обясня вчерашния случай!
— Признавам — продължи Джедеон Спилет, — че раната, нанесена на това земноводно, ако не друго, е поне странна.
— Да — отговори инженерът, който се беше замислил. — Има нещо, което не мога да разбера. Но можете ли да разберете и вие, драги ми Спилет, как съм бил спасен аз самият, как съм бил изтръгнат от вълните и пренесен сред дюните? Не, нали? И аз предчувствам, че тук се крие някаква тайна, която навярно ще разкрием някой ден. Да наблюдаваме само, но да не изтъкваме пред другарите си тия чудни обстоятелства. Нека пазим забелязаното за себе си и да си гледаме работата.