Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Извинете ме, но… — в същият момент, когато онзи казваше:
— Съжалявам, аз…
И двамата замлъкнаха, вторачени един в друг изумено и донякъде сконфузено. Тогава другият каза:
— Желая ви приятен ден, — и закрачи към външната стена на градината.
Никола се изправи и тръгна със залитане към относителната безопасност на зеленчуковата градина, ругаейки под нос. Познаваше този глас. Помнеше го отпреди десет години, от процеса на Едуар, даващ показания от свидетелската скамейка, абсолютно спокоен, абсолютно уверен, абсолютно обричащ на гибел. Помнеше го и от преразглеждането на делото, когато присъдата на Едуар бе отменена, но месеци след смъртта му, точно толкова спокоен, въпреки фаталната грешка, която признаваше. Помнеше го от всички разпити и останалите процеси, на които бе присъствал под прикритие.
И преди беше разговарял с Инспектор Ронсард, но сега за пръв път използваше собствения си глас от времето, когато беше младеж, току-що излязъл от Лодун.
Суматохата позволи на Никола да влезе в господарските стаи на къщата. Навсякъде търчаха слуги и не бе трудно да си придава вид все едно е бил повикан.
Гостите се бяха събрали в най-големия салон, този с огромните витрини в предната част на къщата, които гледаха към изкуствената пещера, подводната градина и триумфалната арка, които на светлината на цветните лампи изглеждаха като причудливи картини от Призрачния Двор.
Стаята беше жълта — жълти бродирани текстилни тапети по стените и екрана пред камината, сребристожълта тапицерия на разхвърляните канапета и столове, нимфи в жълти рокли в горския пейзаж на високия таван. Гостите и прислугата сновяха из цялата стая. Мадам Еверсет лежеше на един диван като мъртва с посиняло от шока бледо лице. Около нея се суетеше една прислужница и я увещаваше да изпие чаша бренди. Еверсет стоеше до нея с безпомощно и объркано изражение
Рейнар казваше:
— По дяволите, трябва да изкараш прислугата навън да претърси.
Алгрето се разхождаше нервно, Даниел се беше свлякла на един диван и бе станала център на малък водовъртеж от активност, с придружителя си, оперната певица Изолд и групичка кръжащи около нея загрижени прислужнички. Беление описваше случилото се на някакъв висок мургав мъж, който трябва да беше Виярд. На една от масите имаше изоставени чаши с вино и разпръснати карти за игра. Никола не можеше да ги приеме за безспорно доказателство за заниманията на Виярд, Еверсет и Изолд по време на сеанса. Трябваше да изкопчи още информация от прислугата във времето, оставащо до отпътуването. Все още не беше готов да отхвърли версията за съучастници.
Октав не се виждаше никъде.
Еверсет поклати слисано глава:
— Защо? Какво ще търсим?
Рейнар го изгледа:
— Съучастници, естествено. Този мошеник изплаши жена ти до смърт, и мисля, че трябва да разбереш дали онези… онези мъже са били онова, на което приличаха или са били съдружници на Октав.
Рейнар, помисли кисело Никола, твърде дълго сме заедно и вече ти личи.
— Какъв е смисълът? Копелето си тръгна с парите. В момента изкарват каретата му от двора.
— Вече си тръгва ли? — каза Алгрето, като се обърна към тях и ненадейно се озова точно до Рейнар. — Това е дяволски подозрително, Еверсет. Трябваше да го задържиш, поне докато провериш сребърните си сервизи…
Изкарват каретата от двора. Никола вече се измъкваше от стаята. Намери най-близката врата за прислугата и взе на един дъх стълбите до третия етаж, ровейки из вътрешния си джоб за хартия, на която да напише бележка. В стаята надраска набързо един ред и пъхна листа в резервното сако на Рейнар, след което отново се втурна надолу по стълбите.
Отправи се към изхода през господарските стаи, понеже всички, които можеха да му направят някаква забележка, се бяха събрали в салона. Стигна до парника, където имаше стена направена изцяло от стъклени плоскости и ковано желязо, осветявана единствено от лунната светлина и която гледаше към изкуствената пещера и подводната градина. Промъкна се снишен зад плетените мебели и саксиите с цветя, приплъзвайки подметки по кахления под. Долу, по стълбите към по-ниската част на помещението, където изпод покривалото от водни лилии бликаше фонтан. Да, там имаше врата за градинарите.
Той я отключи и излезе на студения нощен въздух, след което внимателно затвори след себе си. Намираше се точно пред къщата, в началото на покритата с довеяни от вятъра листа каменна пътека, водеща покрай подводната градина и оттам към триумфалната арка. Входът на каменната изкуствена пещера се падаше от дясната му страна, а тунелът към двора за карети под къщата остана отляво. Трябваше да се озове на обратната страна.