Магията на страстта

Тя се опита да не изпъшка, но въпреки това простена шокирана.

— Разбира се!

Той разбра, че пак се е ядосала.

— Ако трябва да бъдем откровени един с друг, Клара, трябва да си призная, че не го вярвах. Вече съм тръгвал по пътища, само за да разбера, че те вече са били изминати.

Въпреки тъмнината видя, че тя силно се изчерви.

— Разбирам — каза тя и преглътна.

Тя или е най-добрата актриса на този свят, помисли си Люсиен, или наистина е толкова невинна, за колкото се представя. Все пак навярно беше точно така. Та нали знаеше, че утре той ще открие истината, а не беше глупава и не би излъгала за нещо толкова важно.

— Клара — прошепна той, обзет от страх заради чувствата си и защото добре разбираше, че може да я нарани. Зарови пръсти в косата й, вдигна лицето й към себе си. — Ако ще съм първият, който ще те има, това ме прави много щастлив, но и в противен случай щях да се оженя за теб. Но знаеш какво съм ти разказвал за майка си, знаеш колко страда Роби, когато леля ти го изостави заради друг мъж.

— Тя не го е изоставила — започна Клара, но Люсиен я накара с целувка да замълчи. Когато той вдигна отново глава, и двамата бяха вече по-спокойни.

— Той страдаше, Клара. Изобщо не можеш да си представиш как страдаше. Обиколих с него половината свят и бях свидетел на тази болка. Не ме моли да разбера и нея, защото не мога. Роби е всичко, което имам на този свят и чувствата на всички други хора изобщо не ме интересуват.

Тя хвана ръката му. Тя беше студена и Клара нежно я погали.

— Зная, Люсиен.

— В името на нашия брак и заради нас ще направя всичко, което поискаш. Ще се опитам да ти вярвам. Ще се опитам, Клара. Разбери, моля те, че не мога да ти обещая нищо повече. Опитът ми с жени не ми позволява лесно да им се доверявам. Но през следващите няколко месеца искам да направя усилия.

Той говореше сериозно. Ако имаше и най-малък шанс двамата с Клара да бъдат щастливи, той с удоволствие ще пренебрегне облога и ще плати на Кърлейн. А Клара не бива никога да разбере.

— Люсиен — прошепна тя, после обгърна шията му с ръце и го притисна силно към себе си.

Ръцете му се плъзнаха през кръста и бедрата й, все по-надолу.

Тя вдигна глава и го погледна с влажни от сълзите очи, с усмивка на устните. Той също се усмихна и наведе глава. Тя беше единствената жена, която някога е искал да целуне и сега се чувстваше като в рая. Двамата с Памела не докосваха устни, стига да можеха да го избегнат, многото други жени, които бе притежавал някога, той също никога не беше целувал. Тази интимност Люсиен не споделяше лесно.

Но с Клара беше различно. Всичко беше различно. Тя лежеше отпусната в прегръдката му, оставяше го да я води и се наслаждаваше на тази близост не по-малко от него. Устните й бяха влажни и топли, когато се разтвориха бавно под напора на езика му, пуснаха го да влезе. Вече я беше целунал веднъж по този начин — от яд. Сега я целуваше и галеше, подмамваше я, докато тя не изстена тихичко и не се поддаде, отначало сдържано, после с нарастваща страст, която почти го подлуди. Беше прекрасен танц и двамата чудесно си допадаха. Той си каза, че би могъл да стои цяла вечност така с нея, да я люби, да се слива с нея. Но тялото му имаше други, не толкова благородни наклонности.