Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Огромното количество материал, с който разполагаме, не може да бъде изложен или анализиран както подобава в тази книга. Сведенията са твърде озадачаващи и несвързани, някои от тях са прекалено подробни. Ала сред несекващия поток от информация се открояват няколко ключови момента, въз основа на които продължихме нашето изследване. Те са представени като безспорни исторически факти и могат да бъдат обобщени по следния начин:
1. Зад рицарите тамплиери е имало друг, таен орден, който ги е създал като свой военен и административен придатък. Съществувал под различни имена, този орден е известен най-вече като Братството на монасите от Сион.
2. Братството на монасите от Сион е ръководено от велики магистри, сред които фигурират имената на най-изявените личности в западноевропейската история и култура.
3. Макар в периода между 1307 и 1314 г. Орденът на тамплиерите да е разпуснат и унищожен, Братството на монасите от Сион не пострадва и продължава да съществува още векове наред въпреки междуособиците и боричканията на фракциите вътре в него. Действайки в сянка, зад кулисите, тъкмо този орден е в дъното на някои от най-повратните събития в историята на Западна Европа.
4. Братството на монасите от Сион съществува и до ден-днешен и продължава да оказва влияние, да играе решаваща роля в международните отношения на най-високо равнище, както и във вътрешните работи на някои европейски държави. Тъкмо този орден е в дъното на информацията, изтичаща малко по малко от 1956 г. насам.
5. Открито обявяваната цел на ордена е да възстанови династията на Меровингите и да върне потомците й на престола не само във Франция, но и в други европейски държави.
6. Реставрацията на династията на Меровингите е справедлива и оправдана от гледна точка и на закона, и на морала. Макар и Меровингите да са свалени от престола през VIII в., техните потомци са живи и сега. Те са преки наследници на Дагоберт II и сина му Сигеберт IV. Представители на династията сключват съюзи с други монарси, женят се за техни синове и дъщери, вследствие на което техни издънки са Годфрид Булонски, превзел през 1099 г. Йерусалим, и различни благороднически и кралски фамилии от миналото и настоящето: Бланшфор, Жизор, Сен Клер (Синклер в Англия), Монтескьо, Монпеза, Поер, Люизинян, Плантар и Хабсбургите-Лотарингите. Днес представителите на Меровингите с право претендират за законното си наследство.
Така нареченото Братство на монасите от Сион вероятно обяснява защо в свитъците, намерени от Беранже Сониер, откриваме думата „Сион“, а също странния подпис „P.S.“74, появяващ се и в един от свитъците, и върху надгробната плоча на Мари дьо Бланшфор.
Въпреки това и ние като повечето хора се отнесохме скептично към тази теория, обясняваща историята с някаква конспирация, и доста от горните твърдения ни се сториха несъстоятелни, невероятни и абсурдни. Но не можехме да отхвърлим факта, че някой ги лансираше, и то съвсем сериозно, явно от позицията на силата. Верни или не, тези твърдения определено бяха свързани по някакъв начин със загадката, забулила Сониер и Рен Льошато.
Ето защо се заехме да проучим онова, което на шега наричахме „Документи на Братството“, и твърденията в тях. Направихме си труда да ги подложим на внимателно критично изследване и да се убедим дали в тях има истина. В началото го правехме едва ли не на шега, с циничен скептицизъм, напълно убедени, че тези смехотворни твърдения ще рухнат и при най-повърхностния анализ. Тогава още не си давахме сметка, че ще бъдем направо смаяни от своите открития.
Втора част
Тайното общество
5. Орденът в сянка
Вече подозирахме, че зад рицарите тамплиери стоят неколцина души, ако не и цял „орден“, тоест твърдението, че Орденът на тамплиерите е създаден от Братството на монасите от Сион, ни се видя по-правдоподобно от другите твърдения в „Документите на Братството“, ето защо започнахме проучването именно с него.
Още през 1962 г. Братството от Сион се споменава бегло, сякаш мимоходом, между другото в една книга на Жерар дьо Сед. Първото подробно описание, на което се натъкнахме обаче, бе вместено върху една-единствена страница от „Тайните досиета“. Страницата започваше с цитат на Рьоне Грусе, един от най-големите капацитети на нашия век по кръстоносните походи, чийто монументален труд, излязъл през 30-те години на нашето столетие, е смятан за основополагащ дори от такъв утвърден историк като Стивън Рънсиман. В този цитат става дума за Балдуин I, по-малък брат на Годфрид Булонски, херцога на Лотарингия, превзел Светите места. След смъртта на Годфрид на престола се качва Балдуин I и официално става първият крал на Йерусалим. Рьоне Грусе смята, че по този начин Балдуин I е поставил началото на кралска династия, която, понеже „е основана на камъка на Сион75, е равнопоставена“ на другите династии в Европа: Капетингите във Франция, Плантагенетите в Англия и Нормандия, Хохенщауфените и Хабсбургите, управлявали Германия и някогашната Свещена римска империя. Ала Балдуин и потомците му са избрани за крале, те не наследяват по кръвна линия престола. Защо тогава Грусе говори за „кралска династия“, водеща началото си от Балдуин I? Самият историк не дава отговор на този въпрос, нито обяснява защо династията „основана на камъка на Сион“, е „равнопоставена“ на най-прочутите европейски династии.
74
От „Prieure de Sion“ — Братство на монасите от Сион (фр). — Бел.ред.
75
Grousset. Histoire des croisades. V. 3, p. NIV.