Третият (или Реквием за един убиец)

Николай носеше със себе си и намерения каскет. Той бе съвсем нов, но в няколкото магазина за кожени изделия, където се продаваше подобен модел, не можаха да му дадат никаква полезна информация. Приятелите също вдигаха рамене в недоумение. Само Елена спомена, че май е виждала тази шапка, но не можа да се сети кой я е носил. Как ли не се опитва да събуди в нея спомен за онзи момент, в който е зърнала този каскет, но напразно! Ако ставаше дума за някакви обеци или парцалки, сигурно веднага би разказала всички подробности за собственичката им, ядоса се в мислите си Николай. Но сега момичето само безпомощно вдигаше рамене въпреки огромното си желание да помогне. Реши да провери наблюдателността й като я накара да опише в точност дрехите и аксесоарите на Мария, по-точно го интересуваше дали е носила обеци. И не само тя, но и две други нейни приятелки в един глас заявиха, че имала на ушите си много интересни сребърни клипсове като конусовидни спирали. Тези клипсове обаче липсваха. Нито на ушите на жертвата, нито на местопрестъплението бяха открити някакви обеци. Николай си отбеляза да пита близките на момичето дали не са ги виждали, въпреки че вече знаеше отговора. Но защо липсваха и двете — за това можеше само да прави догадки.

Научи още от Елена и за срещата на Мария с циганката, което едва ли с нещо щеше да му помогне, но виж, информацията за това, че Виктор се е заел да я успокоява и я завел някъде на гости, беше много важна. Той се очертаваше като доста любопитен тип. Ако Виктор бе евентуалният извършител, не биваше предварително да го плашат, за да не се укрие. Елена спомена, че отишли при някакъв Наско, негов приятел или колега. Може би първо трябва да се види с него.