Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Мъртва е. Случи се когато тя бе на четиринайсет, а аз — на шестнайсет. Бяхме заедно от близо шест години. Едно от хазартните ми заведения се оказа доста печелившо, което предизвика неодобрението на мафиотска групировка, известна със склонността си към насилие. Уведомиха ме, че съм навлязъл на тяхна територия. Отговорих, че се старая да извоювам своя. Заплашваха ме, но бях толкова арогантен, че не обърнах внимание на предупрежденията им. Направиха няколко опита да ме заловят, вероятно за да ме сплашат. Ала не успяха. Междувременно ставах все по-могъщ и влиятелен. Печелех много. Успяхме да си купим малък, но много хубав апартамент. Един ден разбрах, че Марлена е влюбена в мен.
Той замълча, вперил поглед в ръцете си, сякаш отново преживяваше всичко.
— Обичах я, но не като любовник. Беше красива и невероятно непокварена, въпреки живота, който водехме. Вече бях мъж, но и през ум не ми минаваше да се любя с нея. Харесвах я както човек харесва прекрасна картина, ала не я желаех. Очевидно тя си беше наумила, че съм влюбен в нея, тъй като една нощ дойде в стаята ми и за мой ужас ми се предложи. Бях потресен, разгневен и изплашен до смърт. Защото все пак бях мъж, изкушението бе голямо.
Рурк отново вдигна очи и Ив забеляза, че са потъмнели от бурята, която бушуваше в душата му.
— Бях жесток с нея, Ив, и разбих сърцето й, като я изгоних. Марлена беше още дете, а аз я унищожих. Никога не ще забравя изражението й. Доверяваше ми се, вярваше ми безрезервно, а аз, в стремежа си да постъпя като джентълмен, я предадох.
— Както аз измених на Мейвис.
— Не, както си въобразяваш, че си направила. Но нека довърша разказа си. Същата нощ Марлена избяга. С баща й научихме за бягството й едва на сутринта, когато хората от групировката ми съобщиха, че тя е в ръцете им. Изпратиха ни и окървавените й дрехи. За пръв и за последен път през живота си видях Съмърсет безпомощен и отчаян. Бях готов да им дам всичко, каквото поискат, да изпълня всяка тяхна заповед. Без никакво колебание бих се сменил с Марлена. Навярно и ти би дала мило и драго да можеше да се смениш с Мейвис.
— Точно така — сънено промълви Ив и отмести чашата.
— Оказа се, че съм закъснял. Свързах се с онези типове, обещах да преговарям с тях, помолих ги да не й причиняват зло. Ала беше прекалено късно. Бяха я изнасилили и подложили на изтезания — тази едва четиринайсетгодишна девойка, която толкова много обичаше живота и която едва започваше да изпитва първите любовни тръпки. След няколко часа захвърлиха трупа й пред дома ми. За тях Марлена беше средство за постигане на определена цел — сплашване на конкурента им, някакво нищожество. Дори не я смятаха за човешко същество, а за оръдие на отмъщение. Не можех да променя случилото се.
— Вината не е била твоя. — Ив взе ръцете му в своите. — Толкова ми е мъчно за теб, но си бил невинен.
— Така е, но го осъзнах след дълги години. Съмърсет не ме обвини, макар че имаше пълно право. Марлена беше смисълът на живота му и заради мен беше умряла в адски мъки. Но той изобщо не ме обвини.
Ив въздъхна и затвори очи. Разбираше какво иска да й внуши Рурк с тази история, която навярно го преследваше в кошмарите му. Опитваше се да й докаже, че не бива да се самообвинява заради Мейвис.
— Невъзможно е било да предотвратиш случилото се. Ала си бил в състояние след това да вземеш връх, да овладееш ситуацията. Аз също ще направя всичко по силите си да открия истинския виновник. — Тя с мъка повдигна клепачите си и попита: — Какво се случи после, Рурк?
— Открих виновниците и ги убих по най-бавния и мъчителен начин, който ми хрумна. — Усмихна се и добави: — Двамата с теб имаме различни методи за прилагане на правосъдието.
— Убийството не означава раздаване на правосъдие.
— Това е твое мнение… Сигурен съм, че ще помогнеш на Мейвис да бъде оправдана. Никой не се съмнява в това.
— Не бива да допусна да я дадат под съд. — Главата й клюмна, тя рязко я вдигна. — Трябва да открия… да отида… — Внезапно установи, че ръката й е тежка като олово и че не може да я повдигне. — По дяволите, Рурк, пробутал си ми приспивателно!
— Заспивай, скъпа — прошепна той и внимателно свали кобура й. — Хайде, легни си.
— Подстрекаването на лица към приемане на наркотици е наказуемо, но… — Запропада в пропастта на съня, дори не усети как Рурк разкопча ризата й.
— Арестувай ме утре — предложи той, съблече я и се пъхна в леглото до нея. — Сладки сънища, скъпа моя.
Ив заспа, но дори в съня кошмарите продължиха да я преследват.
Осма глава
Противно на предсказанията на Рурк, Ив не се събуди в прекрасно настроение. Него го нямаше в леглото, което може би беше мъдро решение. Все пак приспивателното не беше предизвикало странични ефекти, ето защо тя нямаше особено основание да се гневи на Рурк заради капана, устроен от него. Чувстваше се едновременно освежена и вбесена.