Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
Единственото разумно разрешение бе да поработи, докато чака.
— Свържи ме с Пийбоди — нареди тя на видеотелефона, разнесе се пропукване от атмосферните смущения, сетне на екрана се появи лицето на помощничката й.
— Пийбоди, отдел „Убийства“.
— Тук Далас. След петнайсет минути ме чакай пред западния вход на полицейското управление.
— Слушам, лейтенант.
— Вземи всички дискове с данни относно убийствата на Йохансен и на Пандора и бъди… — Тя млъкна и впери поглед в екрана. — Защо около тебе няма никой, Пийбоди? Не си ли в участъка?
— Само един-двама колеги се явиха на работа тази сутрин. На Девето авеню има страхотно задръстване. Задължително е сутрин да се слуша бюлетина на пътнотранспортната служба — добави Пийбоди. — Чух за задръстването и минах по заобиколен път.
— Я млъкни — промърмори Ив и прекъсна връзката. През следващите няколко минути прослуша съобщенията от видеотелефона в канцеларията, после си уреди среща с Пол Редфорд в службата му. Обади се в лабораторията с молба да й подготвят по-скоро токсикологичния анализ на кръвта на Пандора. Получи уклончив отговор и преди да прекъсне връзката, им отправи „конструктивна“ заплаха.
Питаше се дали да позвъни на Фийни и да му полази по нервите, но внезапно забеляза тесен коридор, образувал се сред колите. Натисна газта, рязко зави наляво и се промъкна през пролуката, без да обръща внимание на оглушителните клаксони и на неприличните жестове на разгневените шофьори. Като се надяваше машината да не й изневери, натисна бутона за вертикално излитане. Сякаш с нежелание колата се издигна на минималните три метра височина.
Ив зави надясно, покрай претъпкан с хора конвейер; за миг пред очите й се мернаха нещастните, изпотени лица на пътниците, после машината достигна до Седмо авеню. Контролните уреди на таблото я предупредиха, че има опасност от претоварване. След пет пресечки колата буквално се задъхваше, но Ив беше успяла да се измъкне от задръстването. Рязко се спусна на платното, при което за малко щеше да си прехапе езика, и зави към западния вход на полицейското управление.
Вярната Пийбоди вече я очакваше. Дявол знае как изглеждаше спокойна и невъзмутима, макар че навярно се задушаваше в униформата си.
— Когато ви издава звук, сякаш е прегряла, лейтенант — заяви тя, когато се настани на предната седалка.
— Нима? Не съм забелязала.
— Самата вие изглеждате прегряла, лейтенант. — Ив само я изгледа злобно и насочи автомобила към Пето авеню. Пийбоди отвори чантата си, извади портативен вентилатор и го прикрепи към таблото. Живителната струя студен въздух почти накара Ив да се разплаче от облекчение.
— Благодаря.
— Климатичната инсталация на този модел автомобили не е надеждна — с невъзмутимо изражение заяви Пийбоди. — Но вие едва ли сте го забелязала.
— Много си устата и това ми допада. А сега ми кажи с какви нови данни разполагаме по случая Йохансен.
— От лабораторията ме уведомиха, че все още не са открили всички елементи, съдържащи се в праха, който намерихме. Имам чувството, че шикалкавят. Може би напълно са анализирали това съединение, но засега пазят откритието си в тайна. Сигурен източник ми съобщи, че от отдел „Наркотици“ са поискали да бъдат уведомени с приоритет, тъй че в момента се водят пазарлъци. При анализа е констатирано, че убитият не е вземал наркотици.
— Значи не се е друсал — замислено изрече Ив. — Бумър си падаше по дрогата, сега е имал огромна доза, а не я е докоснал. Какво ти говори това, Пийбоди?
— Като се съди по състоянието на жилището му и по показанията на дроида-портиер, покойният е имал време и възможност да опита „забранения плод“. Знам, че беше пристрастен. Следователно стигаме до извода, че е знаел или е подозирал нещо, затова не е докоснал дрогата.
— Напълно подкрепям мнението ти. Какво научи от Касто?
— Твърди, че няма абсолютно никаква представа за какво става дума. Не беше особено учтив, но все пак предложи да ми предостави необходимата информация и да ми сътрудничи.
Нещо в тона й накара Ив да я погледне.
— Да не би да те е свалял?
Пийбоди гледаше право пред себе си, очите й бяха леко присвити.
— Не мога да го обвиня в непристойно държание.
— Престани да се държиш толкова официално и отговори на въпроса ми.
Руменина заля шията на Пийбоди, лицето й пламна.
— Ами… прояви известен интерес към личността ми.
— Господи, все едно чета полицейски рапорт! Мога ли да знам дали ти също проявяваш интерес към него?
— Бих могла, но подозирам, че въпросната личност много повече се интересува от прекия ми шеф. — Тя погледна Ив право в очите. — Сигурна съм, че си пада по вас.