Безсмъртие в смъртта

— А как, според теб, би следвало да постъпя? Може би трябваше да накарам Рурк да скрие Мейвис на някаква далечна планета? След което тя да прекара остатъка от живота си в бягство от правосъдието.

— Поне нямаше да разбиете сърцето й. Знаете ли, че тази нощ тя плака, докато заспа?

Упрекът му засегна болното място на Ив. Въпреки неописуемата умора, сърцето й се сви, тъй като се чувстваше отговорна за случилото се с Мейвис.

— Махай се от пътя ми, мръсник такъв и гледай да не се мяркаш пред очите ми. — Тя мина покрай него, но макар да й се искаше да изтича по коридора, успя да се въздържи. Когато влезе в спалнята, Рурк гледаше видеозапис на нейната пресконференция.

— Справила си се отлично — заяви той и стана. — Особено като се има предвид натиска, на който си била подложена.

— О, да, аз съм суперченге. — Ив отиде в банята и застана пред огледалото. Видя жена с бледо лице, с потъмнели от умора очи, с горчиво стиснати устни. Но най-страшното бе, че тази жена изглеждаше безпомощна.

— Правиш всичко възможно — обади се Рурк, който неусетно беше застанал зад нея.

— Осигурил си й отлични адвокати — заяви Ив. Наведе се над умивалника и наплиска лицето си с леденостудена вода. — Опитаха се да ми поставят клопки по време на разпита, но аз не им останах длъжна. Ала признавам, че са страхотни професионалисти. Подсети ме да ги ангажирам следващия път, когато разпитвам някой приятел.

Рурк загрижено я наблюдаваше.

— Откога не си слагала залък в устата си?

Младата жена само поклати глава. Имаше много по-важни неща за обсъждане.

— Репортерите бяха като кръвожадни хиени. Имах чувството, че направо ще ме разкъсат. Само си представи как изглеждам в очите им: неизвестно ченге, добило сензационна популярност, след като разкрива няколко заплетени случая, в които са замесени високопоставени личности. Навярно някой от тях ще се побъркат от удоволствие, ако успеят да ми смачкат фасона. Пък и рейтингът им ще се вдигне.

— Мейвис не те обвинява, Ив.

— Но аз се чувствам виновна! — избухна младата жена. — По дяволите. По молих я да ми се довери, обещах й, че ще се погрижа за всичко. И какво направих? Арестувах я. Взеха й отпечатъци от пръстите, фотографираха я в профил и анфас, записаха гласа й. Сега най-добрата ми приятелка има досие в полицията. Не стига това, ами я подложих на двучасов разпит, заключих я в килия, докато адвокатите внесат гаранцията. Знаеш ли, ненавиждам се!

Едва сега тя даде воля на натрупалите се в душата й емоции и горчиво се разрида.

— Крайно време беше да си поплачеш. — Рурк я грабна в прегръдките си и седна на леглото. — Сигурен съм, че ще ти олекне. — Полюшваше я като малко дете, милваше я по косата. Помисли си, че когато Ив плаче, все едно се разразява буря от страсти. Не беше от жените, които ронят сълзи за щяло и нещяло. Прекалено сериозно гледаше на живота, от който бе свикнала да очаква неприятни изненади.