Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
Червената лампичка на електронния бележник върху нощното шкафче проблясваше. Ив включи устройството и гласът на Рурк я раздразни още по-силно.
— Добро утро, лейтенант. Надявам се, че си спала добре. Ако станеш преди осем, ще ме завариш в кътчето за закуска. Сърце не ми даваше да те събудя. Изглеждаше толкова кротка и спокойна.
— Не, не задълго — процеди тя. Само за десет минути успя да вземе душ, да се облече и да постави кобура си.
Кътчето за закуска, както го наричаше той, представляваше обширно, слънчево помещение в съседство с кухнята. На масата седеше не само Рурк, но и Мейвис. Двамата ослепително се усмихнаха, когато забелязаха Ив.
— Не се хили, трябва да си изясним това-онова! — сопна се тя.
— Лицето ти отново е румено. — Сякаш бе безкрайно доволен от себе си, Рурк се изправи и леко я целуна по носа. — Знаеш ли, восъчножълтия тен не ти отива. — Той изръмжа, тъй като юмрукът й се заби в корема му.
Мъжествено се изкашля и добави:
— Очевидно си възстановила силите си. Искаш ли кафе?
— Искам да запомниш, че ако още веднъж ми погодиш такъв номер, ще те… — Тя замлъкна и с присвити очи изгледа Мейвис. — Ти пък защо се хилиш?
— Истинско удоволствие е да ви наблюдава човек. Толкова си падате един по друг!
— Този до теб съвсем ще падне, ако го фрасна още веднъж. — Тя смаяно продължи да се взира в приятелката си, сетне заяви: — Изглеждаш… добре.
— И се чувствам по същия начин. Снощи си поплаках на воля, изядох цяла кутия шоколадови бонбони и престанах да се самосъжалявам. Казах си, че най-способното ченге в Ню Йорк е на моя страна, че имам най-добрите адвокати, които може да си позволи само мултимилионер, както и мъж, влюбен до полуда в мен. Осъзнах, че като приключи цялата дандания, ще си спомням за случилото се като за някакво приключение. Освен това вниманието на медиите ми гарантира отлична реклама. Убедена съм, че ще постигна бляскава кариера. — Посегна към ръката на Ив, която седна до нея. — Вече не се страхувам.
Ив недоверчиво я изгледа.
— Вярвам ти. Личи си по изражението ти.
— Много мислих по въпроса, но в крайна сметка всичко се свежда до едно: че не съм убила Пандора. Ще откриеш престъпника и отново ще бъда свободна. Дотогава ще живея в тази невероятна къща, ще ми поднасят невероятна храна. — Тя набоде на вилицата си последното парче палачинка, тънка като лист хартия. — А пък името ми ще бъде във всички вестници, ще го споменават в телевизионните новини.
— Това е едната страна на въпроса. — Ив неспокойно се изправи и се приближи до автоготвача да си поръча кафе. — Не искам да те плаша, но онова, което те очаква, не е като разходка в парка.
— Очевидно ме смяташ за много тъпа, Далас.
— Не исках да те за…
— Мислиш, че не знам какво ме очаква. Съзнавам го, но не вярвам, че ще се случи най-лошото. От сега нататък ще мисля позитивно. Освен това реших да ти направя услугата, за която ме помоли вчера.
— Прекрасно. Предстои ни много работа. Искам да се съсредоточиш, да опиташ да си припомниш всички подробности, дори най-незначителните… Какво е това? — обърна се тя към Рурк, който постави купичка пред нея.
— Закуската ти.
— Но това е овесена каша!
— Точно така.
Ив се навъси.
— Предпочитам палачинките.
— Ще хапнеш и от тях, но след като си изядеш кашата.
Тя гневно го изгледа и с неудоволствие взе лъжицата, като заяви:
— Май трябва сериозно да си поговорим.
Мейвис лъчезарно се усмихна на Рурк и възкликна:
— Страхотни сте, когато сте заедно. Радвам се, че имам възможността да поживея с вас и да ви опозная по-отблизо. И преди знаех, че Рурк е готин, но го смятах просто за някакъв милионер, когото Ив е успяла да свали.
— Недей да ни благодариш за убежището. Приятел в нужда се познава, нали? — Той също й се усмихна.
— Ти си единственият мъж, който успя да й стъпи на шията! — възкликна певицата.
— Млъквай, Мейвис — нареди Ив. — Напрегни си мозъка, но не ми казвай нищо, преди да си говорила с адвокатите си.
— Те вече ме предупредиха. Сигурно трябва да постъпя така, както в моментите, когато се опитвам да си спомня някое име или къде съм оставила нещо. Преставаш да мислиш за това, започваш да се занимаваш с друго и внезапно се досещаш за онова, над което си блъскала главата си. Значи започвам да се занимаваш с друго — например със сватбата ти. Леонардо спомена, че скоро ще направи първата проба на роклята ти.