Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Дойде, за да признае, че е убил Пандора.
Мейвис рязко се отдръпна, сякаш Ив й бе ударила плесница.
— Невъзможно е! Леонардо не може да убие дори муха. Навярно се е опитвал да ме защити.
— Когато се появи в полицията, още не знаеше, че ти си открила трупа. Леонардо смята, че навярно се е скарал с Пандора, сетне я убил в пристъп на гняв.
— Не може да бъде!
— Точно така. И веществените доказателства потвърждават същото. — Ив потърка уморените си очи и за миг притисна с пръсти клепачите си. — Разрезът на ръката му е причинен от парче стъкло, отхвръкнало от счупената бутилка. Хората от лабораторията не откриха следи от неговата кръв на местопрестъплението, нито пък кръвта на Пандора по дрехите му. Все още не сме установили къде е бил преди да отиде в апартамента ти, но нямаме никакви улики срещу него.
Певицата я изгледа учудено, после проумя думите й.
— О, в такъв случай всичко е наред. Не си повярвала на самопризнанието му.
— Все още не знам на какво да вярвам, ала веществените доказателства свидетелстват, че е невинен.
— Слава богу! — Мейвис се отпусна на леглото редом с приятелката си. — Кога ще видя Леонардо? Трябва да изясним отношенията си.
— Страхувам се, че срещата ви трябва да се отложи. — За миг Ив стисна клепачи, после отвори очи и се втренчи в певицата. — Искам да те помоля за огромна услуга, каквато никой не ти е искал досега.
— Навярно ще ми причини страдание.
— Да. — Ив видя как усмивката на приятелката й помръкна. — Моля те да ми имаш абсолютно доверие. Да повярваш, че съм способно ченге, че нищо не може да ми се изплъзне. Да не забравяш, че си най-добрата ми приятелка и че много те обичам.
Мейвис смаяно възкликна, очите й се разшириха от изумление, но тя не се разплака, само промълви с пресъхнали устни:
— Дошла си да ме арестуваш.
— Получих резултатите от лабораторията. — Ив сграбчи ръцете й и здраво ги стисна. — Не бях изненадана, тъй като предчувствах, че някой ти е устроил капан. Очаквах го, Мейвис, затова се опитвах да открия нещо — каквото и да било — преди да станат известни неоспоримите доказателства за вината ти. Но не успях, Фийни също работи по въпроса, няма по-способен от него, повярвай ми. Рурк ти е осигурил най-добрите адвокати на планетата. Това е просто една формалност.
— Каква ти формалност! Нали ме арестуваш за убийство!
— За непредумишлено убийство. Има разлика. Освен това от прокуратурата ми съобщиха, че ще разрешат освобождаването ти под гаранция. След няколко часа отново ще бъдеш тук и ще похапваш от любимата си торта.
Ала Мейвис сякаш не я чуваше, в ума й се въртеше една и съща натрапчива мисъл: „Непредумишлено убийство. Непредумишлено убийство…“
— Ще ме затвориш в килия, нали?
Ив усети, че се задушава, сърцето й биеше лудешки.
— Няма да е за дълго, кълна ти се. В момента Фийни урежда предварителното разглеждане на делото, а той е човек с много връзки и обикновено постига целта си. Ще се справим с различните формалности, ще се явиш пред съда, съдията ще определи каква сума да внесем като гаранция и докато усетиш какво се случва, отново ще бъдеш тук.
„Но ще бъдеш задължена да носиш идентификационно устройство, чрез което полицията ще следи да не избягаш — мислено добави Ив. — Не ще можеш да напускаш къщата, за да не попаднеш в ръцете на жадните за сензации репортери. Което е равнозначно да бъдеш затворена в килия, макар да си обградена с разкош.“
— Ще ме накараш да повярвам, че да се отървеш от ареста е направо фасулска работа.
— Напротив, никак няма да ти е лесно. Но запомни, че на твоя страна са две от най-добрите ченгета в тази страна. Максимално се възползвай от всичките си права. И започнем ли процедурата, говори само в присъствието на адвокатите си. Не споделяй нищо с мен, нито с когото и да било. Ясно ли е?
— Да. — Мейвис освободи ръцете си и стана. — Да приключим с този въпрос.
Часове по-късно, след като уреди всички формалности, Ив се прибра у дома. Къщата тънеше в мрак, само коридорите бяха осветени. Младата жена се надяваше, че Мейвис се е вслушала в съвета й, взела е успокоително и вече е заспала. Самата тя знаеше, че няма да мигне цяла нощ.
Сигурна беше, че Фийни е изпълнил молбата й и е предал Мейвис лично на Рурк. Междувременно тя се беше справила с още няколко проблема. Най-неприятният беше пресконференцията. Както и очакваше, репортерите бяха научили за приятелството й с обвиняемата и намекваха за конфликт на интересите. Беше безкрайно задължена на командира, който присъстваше на журналистическата инквизиция и заяви, че има пълно доверие на лейтенант Далас, натоварена с разследването на случая.