Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Тези приятели не обичат да си губят времето — промърмори Фийни.
Седма глава
Длъжна беше да го направи. Разчиташе на ирландеца да открие всички подробности, които биха могли да оневинят Мейвис. Ала беше длъжна да арестува приятелката си.
Все пак се зарадва, когато лично Рурк й отвори вратата.
— Не говори. По лицето ти познавам какъв е резултатът — промълви той и нежно докосна страната й. — Съжалявам, Ив.
— Имам заповед за арестуването й. Налага се да я задържа. Не мога да пренебрегна служебните си задължения.
— Знам. Ела тук. — Притисна я още по-силно в прегръдките си, а тя облегна глава на рамото му. — Ще открием доказателство, че Мейвис е невинна, сигурен съм.
— Всичко, което открих, само влошава положението й. Веществените доказателства са неоспорими, тя не разполага с алиби за времето, когато е извършено убийството, но има мотив да отстрани Пандора. Ако не я познавах, без колебание щях да повярвам в обвинението срещу нея.
— Но я познаваш и си убеден в невинността й.
— Горкичката, навярно ще умре от страх. — Ив, която също се страхуваше от предстоящата сцена, погледна към стълбите, водещи към горния етаж, където я очакваше Мейвис. — От канцеларията на прокурора ме уведомиха, че няма да възразят на освобождаването й под гаранция, но ще й бъдат необходими… Рурк, неприятно ми е да те моля за услуга, но…
— Не се и налага. Вече се свързах с най-добрите адвокати в страната.
— Не ще мога да ти се отплатя.
— Ив…
— Не става въпрос само за парите. — Тя дълбоко въздъхна и сграбчи двете му ръце. — Почти не познаваш Мейвис, но вярваш в невинността й, тъй както вярвам и аз. Ето, затова не мога да ти се отплатя. А сега отивам да я арестувам.
— Искаш да го направиш лично. — Рурк я разбираше и бе намислил да не оспорва решението й. — Ще предупредя адвокатите й. В какво я обвиняваш?
— В непредумишлено убийство. Косата ми настръхва, като си помисля какъв шум ще вдигнат медиите. Положително ще се разчуе, че с Мейвис сме приятелки. — Тя машинално прокара пръсти през разрешената си коса. — Възможно е скандалът да рефлектира върху теб.
— Смяташ ли, че това ме притеснява?
Младата жена леко се усмихна.
— Не, предполагам. Слушай, процедурата може да отнеме доста време. Ще доведа обратно Мейвис колкото е възможно по-скоро.
Когато тя се отправи към стълбището, Рурк промълви:
— Ив, приятелката ти също вярва в теб. И то с основание.
— Дано да си прав. — Опитвайки да се подготви психически за неприятната сцена, младата жена се изкачи по стълбата, бавно премина по коридора и почука на вратата на Мейвис.
— Влизай, Съмърсет. Не трябваше да си правиш труда. Казах ти, че ще сляза за тортата. О, ти ли си? — Певицата изненадано се извърна от компютъра, на който се опитваше да композира нова песен. Очевидно с цел да повдигне духа си, днес носеше плътно прилепнал костюм в сапфиреносиньо и беше боядисала косата си в същия цвят. — Помислих, че е Съмърсет.
— Който ти носи торта.
— Ами да, преди малко ми се обади да ме зарадва, че готвачката е измайсторила огромна шоколадова торта. Той знае колко си падам по сладкишите. Вие двамата не се погаждате, Съмърсет обаче е адски готин с мен.
— Сигурно непрекъснато си спомня как изглеждаш гола — нали имаше възможност да се наслади на гледката.
— Няма значение, важни са резултатите. — Певицата нервно забарабани по бюрото с дългите си пръсти, украсени с трицветен маникюр. — Съмърсет е истинско сладурче. Предполагам, нямаше да се държи така, ако си въобразяваше, че съм хвърлила око на Рурк. Предан му е до смърт. Все едно, че му е първороден и единствен син, не господар. Ето защо те гледа на кръв… пък и заради професията ти. Мисля, че Съмърсет ненавижда ченгетата. — Тя замълча и потръпна. — Извинявай, че бърборя така несвързано, но съм изплашена до смърт. Открила си Леонардо, нали? Случило се е нещо ужасно. Да не би да е ранен? Или мъртъв?
— Нищо му няма. — Ив прекоси стаята и приседна на леглото. — Тази сутрин Леонардо се яви в полицейското управление. Ръката му е порязана от рамото до лакътя, това е всичко. Изглежда, че снощи е постъпил точно като теб. Напил се до козирката и тръгнал към жилището ти, като продължил да надига бутилка с уиски. Накрая паднал и порязал ръката си на счупената бутилка.
— Господи, нима е стигнал до там? — Мейвис скочи на крака. — Но Леонардо избягва да пие. Знае, че алкохолът не му понася, че му причинява временна загуба на паметта, и това го ужасява… Казваш, че тръгнал към дома ми… — По лицето й се изписа замечтано изражение. — Боже, колко трогателно. Дошъл е при теб, тъй като не ме е открил вкъщи.