Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Е, да внимава да не се пребие — язвително отговори Ив, но се почувства поласкана. — Аз пък се интересувам от друг мъж. Обаче този Касто си го бива, нали?
— Като ме погледне, имам чувството, че езикът ми надебелява и не мога да обеля нито дума.
— Какво чакаш тогава?
— Не съм готова за сериозна връзка с някой мъж.
— Кой ти говори за обвързване. Изчукайте се няколко пъти и готово.
— Предпочитам любовта и приятелството пред сексуалните преживявания, лейтенант — категорично заяви Пийбоди.
— Имаш право. Има огромна разлика. — Ив въздъхна. Тревожеше се за Мейвис и се налагаше да прояви огромно усилие, за да се съсредоточи. — Исках да те подразня. Знам какво е, когато се опитваш да си изпълняваш задълженията, а пред теб се изпречи някакъв тип, който направо ти взима ума. Няма как, налага се да работиш заедно с него.
— Слушам. — Внезапно Пийбоди се усмихна и добави: — Ще се жертвам в името на дълга, макар да признавам, че дори ми прави удоволствие да гледам лейтенант Касто. — Вдигна поглед, когато Ив зави към подземния паркинг на един небостъргач на Пето авеню. — Не е ли тази сграда собственост на Рурк?
— Повечето от зданията на тази улица му принадлежат. — Електронният портиер огледа превозното й средство и го пропусна. — Тук се намира централата му, в тази сграда се помещава и нюйоркският клон на „Редфорд Продъкшънс“. Имам среща с Пол Редфорд, трябва да го разпитам във връзка с убийството на Пандора. — Тя вкара колата в клетката, запазена за нея от Рурк, и изключи двигателя. — Не разследваш официално този случай, но си прикрепена към мен. Фийни е затънал в работа, а на мен ми е необходим човек, който да слуша и да наблюдава всичко. Имаш ли нещо против?
— Не ми хрумват никакви възражения, лейтенант.
— Наричай ме Далас — поправи я Ив, когато слязоха от колата. — Електронната бариера се включи, предпазвайки автомобила от случайни драскотини и от кражба. Макар да бе толкова очукан и издраскан, че крадец не би го погледнал. Приближиха се до частния асансьор, Ив набра своя код и с извинителен тон промърмори:
— Спестява време.
Очите на помощничката й се разшириха, когато влязоха в кабината. Побираше най-малко шест души и беше украсена с уханни, екзотични цветя.
— О, изцяло подкрепям почина за спестяване на време.
— Трийсет и пети етаж — нареди Ив. — „Редфорд Продъкшънс“. После заобяснява: — В нощта на убийството Пандора устроила скромно тържество в дома си. Навярно Редфорд е последният, който я е видял жива. Джери Фицджералд и Джъстин Йънг също са присъствали, но си тръгнали рано, след като Мейвис и Пандора се сбили. Двамата твърдят, че са прекарали заедно нощта, като по този начин взаимно под крепят алибито си. Редфорд останал още известно време в дома на Пандора. Ако Фицджералд и Йънг казват истината, подозренията срещу тях отпадат. Колкото до Мейвис, убедена съм, че не лъже. — Замълча за миг, очаквайки реакцията на Пийбоди, но тя не промълви нито дума. — Сега ще видим какво може да „изстискаме“ от продуцента.
Асансьорът плавно се прехвърли в хоризонталното ниво. Вратите се отвориха и в кабината нахлу шум.
Очевидно служителите на Редфорд по време на работа обичаха да слушат музика. Ритмичните звуци се разнасяха от вградени в стените високоговорители. Двама мъже и една жена седяха на огромно, подковообразно бюро, жизнерадостно говореха по видеотелефоните, лъчезарно се усмихваха към екраните на компютрите.
Вдясно се намираше нещо като преддверие, където очевидно се устройваше скромно тържество. Присъстващите разговаряха, отпиваха от малки чаши и опитваха разнообразните сладкиши. Гласовете и смеховете им се открояваха на фона на ритмичната музика.
— Сякаш е сцена от негов филм — прошепна Пийбоди.
— Да живее Холивуд. — Ив се приближи до бюрото, избра един от тримата секретари, който й се стори по-малко наперен, и му показа значката си. — Лейтенант Далас. Имам среща с господин Редфорд.
— Да, лейтенант. — Секретарят, който приличаше на древногръцки бог с изваяните си черти и с къдравата си руса коса, лъчезарно се усмихна. — Ще му съобщя, че сте тук. Моля, вземете си от закуските.
— Гладна ли си, Пийбоди?
— Сладкишите изглеждат страхотни. На излизане ще си вземем достатъчно.
— С теб мислим еднакво.
— Господин Редфорд има честта да ви приеме, лейтенант. — Съвременният Аполон излезе иззад бюрото. — Позволете да ви придружа.
Преведе ги през врати от матирано стъкло в коридор, където шумът не се чуваше, но звучаха гласовете на много хора.
Приближиха до двойна врата, обкована с блестящо сребро. Секретарят я отвори с театрален жест.