Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Леонардо ли? — Ив за малко щеше да падне от стола. — Нима си разговаряла с него?
— Адвокатите ми разрешиха. Смятат, че е добре да подновя връзката си с него. Това щяло да придаде романтична окраска на случилото се и да накара хората да ми съчувстват. — Мейвис подпря лакът върху масата и разсеяно докосна трите обеци на лявото си ухо. — Обаче не се съгласиха да бъда подложена на хипноза или на детектора на лъжата, защото не са сигурни точно какво ще си спомня. По принцип вярват в невинността ми, но не искат да рискуват. Все пак ми разрешиха да се срещам с Леонардо. Ето защо час по-скоро трябва да определим ден за първата проба.
— В момента не ми е до проби. Господи, нима си въобразяваш, че ме интересуват модели и кройки? Няма да се омъжа, докато не приключа с разследването. Сигурна съм, че Рурк ме разбира.
Той взе цигара, втренчи се в нея и заяви:
— Не, не те разбира.
— Слушай…
— Не, ти ме чуй! — Мейвис стана, яркосинята й коса проблесна под слънчевите лъчи. — Няма да позволя тази каша да провали плановете ти, които са не по-малко важни и за мен. Пандора се постара да съсипе живота ми, както и този на Леонардо. А смъртта й ми направи още по-лоша услуга. Няма да позволя да съсипе и вас. Сватбените планове не търпят отлагане, Далас, затова се постарай да намериш време за пробата.
Ив нямаше сърце да спори, особено като забеляза насълзените очи на приятелката си.
— Добре, де. До гуша ми дойде от приказки за тази глупава рокля.
— Не говори така. Ще бъде направо сензационна.
— Точно това исках да кажа.
Мейвис подсмъркна и отново седна.
— И така, кога ще отидем при Леонардо?
— Слушай… в твой интерес е да не ни виждат заедно. Предполагам и онези многознайковци, адвокатите, ще ме подкрепят. Някак си не върви ченгето, разследващо убийство, да бъде в близки отношения с обвиняемата.
— Искаш да кажеш, че нямам право да излизам… — Мейвис смаяно я изгледа, сетне й хрумна нещо и цялата грейна. — Тогава няма да ни виждат заедно — просто Леонардо ще работи тук. Рурк, нали нямаш нищо против?
— Напротив. — Той с наслаждение дръпна от цигарата си. — Смятам, че това е идеалното разрешение.
— Няма що. Следователят, обвиняемата и собственикът на жилището, където е извършено престъплението, и който случайно е бивш любовник на жертвата и настоящ — на обвиняемата, живеят като едно голямо, щастливо семейство. Започвам да мисля, че всички сте се побъркали.
— Но кой ще научи? Домът на Рурк се охранява така, че е истинска крепост. Освен това, ако се случи най-лошото и попадна в затвора, искам преди това да прекарам колкото е възможно повече време с Леонардо. — Мейвис се нацупи, личеше си, че няма да отстъпи. — И така ще направя.
— Ще помоля Съмърсет да приготви помещение, което да служи за ателие.
— Благодаря ти от мое име и от името на Леонардо.
— Виждам, че сте заети с осъществяване на налудничавата си идея. Затова ви напускам — трябва да разследвам убийство! — Ив скочи от стола и забърза към вратата.
Рурк се провикна след нея:
— Забрави да изядеш палачинката.
— Изяж я ти и дано се задавиш.
— Луда е по теб — обади се Мейвис.
— О, да, дори се чувствам неудобно от милите й думи и от вниманието, с което ме обгражда. Искаш ли още една палачинка?
Певицата потупа корема си.
— По дяволите, защо пък не.
Поради късо съединение светофарът на пресечката между Девето авеню и Петдесет и шеста улица не работеше, поради което имаше страхотно задръстване на уличното движение. Пешеходци и шофьори, пренебрегвайки закона за шумовото замърсяване, изливаха гнева си; първите се надпреварваха да крещят, а вторите натискаха клаксоните. Ив предпочиташе да вдигне стъклото на колата, за да изолира врявата, ала климатичната инсталация отново „стачкуваше“.
Като капак на всичко майката Природа беше решила да накаже жителите на Ню Йорк с незапомнени горещини. Ив намръщено наблюдаваше как бетонните сгради сякаш трептят от жегата. Каза си, че ако продължава така, до обяд ще се случат още много аварии.
Хрумна й да се свърже със службата за контрол на въздушното движение, но уредите отново отказаха да й се подчиняват. Забеляза, че неколцина притеснени шофьори вече я бяха изпреварили. Ала движението във въздушното пространство също беше задръстено. Двама регулировчици с едноместни хеликоптери се опитваха да внесат някакъв порядък, но бръмченето на витлата и заповедите на двамината само изнервяха още повече обстановката.
Ив кисело се усмихна, като забеляза надписа „Обичам Ню Йорк“ върху лепенката на задната броня на колата, заседнала пред нейната.