С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Гари скочи на крака. Сложи ръце на тесните си хълбоци и кил на глава настрани.
— Да не се опитваш да скъсаш с мен?
— Аз… аз мисля, че трябва да се разделим. Да. Нещата отидоха твърде далеч, извън контрол. Трябва да се отдръпнем.
Гари отпусна ръце.
— Не мога да повярвам, Джейд? — Приближи се към нея и се опита да я прегърне. Тя го отблъсна.
— Не мога повече да понасям това сексуално напрежение от теб, Гари!
— Ти също си ми предавала сексуално напрежение — извика той.
— Разбира се! Знам, че съм го причинявала, това имам предвид. Не е здравословно и за двама ни да продължаваме да подклаждаме пожари, които не можем да угасим.
— Само преди няколко седмици ти предложи да започнем да ги гасим.
— Промених мнението си. Трябва да почакаме, да си дадем време за правилното решение. — Бързо облиза устни. — Но дори това не е напълно достатъчно. Трябва да излизаме и с други хора. С теб ходим, откакто пораснахме за срещи. Искам ти да… да започнеш да се виждаш с други момичета.
Няколко секунди той я гледаше безмълвно. После очите му се присвиха подозрително.
— Всичко е свързано с Нийл Пачет, нали? Сякаш под нея се отвори трап. Почувства, че пада към черна бездна.
— Не — отрече тя пресипнало.
Той очевидно сбърка ужаса й с вина.
— По дяволите, не! — подигравателно се усмихна той. — Повече от седмица ми се подмазва. Откакто си „болна“. Държи се като човек, знаещ страхотна тайна, която просто умира да сподели. Сега вече знам каква е тя. Искаше да натрие носа ми с нея. Излизала си с него, нали?
— Не съм!
— Не ме лъжи! Дона Ди също погледна гузно, когато споменах името му. Затова ли сте се скарали с нея?
— Дона Ди? — попита тя с неприятен тон.
— Днес я проследих след училище. Отбягваше ме почти толкова старателно, колкото и ти.
— И какво ти каза?
— Не се безпокой. Не те издаде. — Поклати глава. — Е, най-после се поддаде на неудържимия чар на Нийл. Майка ти трябва да е щастлива.
Джейд поклати енергично глава и отметна тъмната си коса.
— Не, аз го мразя. Знаеш това, Гари.
— Ти го казваш. — Пружинираше напред-назад върху стъпалата си, едва сдържайки яростта си. — Може би ще попитам него самия.
Обърна се към вратата, но не бе направил повече от две крачки, когато Джейд се спусна след него и го хвана.
— Не, Гари, не. Стой настрана от него.
Той се обърна и яростно я придърпа към себе си.
— Ако искаш да ми изневеряваш, защо трябва да е с Пачет?
— Грешиш, Гари. Моля те, не мисли…
— Пачет, Боже Господи! — Той я пусна толкова рязко, че тя залитна назад.
Гари отвори вратата и излезе.
— Гари!
Въпреки че Джейд беше сигурна, че той си чу името, не се обърна, докато колата му не преполови пресечката. Тя се олюля назад и се отпусна на вратата. Сдържаните сълзи изригнаха като вулкан. Плака, докато остана без дъх, а после зарида безмълвно.
Гари реши първо да подкара направо към имението на Пачет и да предизвика Нийл лице срещу лице. Вероятно би могъл да го извика за честен бой, но не искаше да достави на това копеле удоволствието да разбере, че го е провокирал. Щеше да го остави самодоволно да се разхожда с лайнената си усмивка. Гари Паркър нямаше да падне до неговото ниво.
Докато се прибираше вкъщи, гневът му отстъпи място на отчаянието. Вкарвайки колата в двора, фермата му се видя по-грозна от всеки друг път. Мразеше старата къща с лющещата се боя и увиснала веранда. Мразеше пилетата, които кълвяха наоколо в двора, мразеше миризмата на свинска кочина. Презираше смеха и бърборенето на по-малките си братя и сестри, които изтичаха и се уловиха за краката му. Пречеха му да мине през мръсното пространство.
— Гари, мама каза, че трябва да ми помогнеш довечера по математика.
— Гари, кажи на Стив да спре да ме закача.
— Гари, защо не ме вземеш в града.
— Млъкнете!
Шест чифта изненадани очи го погледнаха. Той огледа кръга от личица и не хареса доверчивите им любвеобилни изражения. Какво си мислеха, че той е светец?
Бутна настрани децата и разпръсквайки пилетата, изтича през двора към плевнята. Намери вътре тъмен ъгъл, отпусна се в сеното и скри с ръце лицето си. Копнеж, омраза и любов воюваха в него.
Мечтаеше да се махне от това място. Мразеше бедността, грозотата, мръсотията и невъзможността да се усамотиш. Въпреки това обичаше семейството си. В бляновете си той се връщаше от колежа като щедър Дядо Коледа, раздаващ бонбони на всички. Но отговорността да превърнеш тези мечти в реалност беше обвързваща. Често си мислеше и да изчезне.
Разбира се, не би го направил. Не само защото чувството му за отговорност бе вкоренено дълбоко в него, но и заради Джейд. Тя правеше всичко грозно в живота му да изглежда поносимо, защото в нея бе заложено обещанието, че няма винаги да бъде така. Тя беше ядрото на всичките му надежди.