Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Тримата представители на „Дюпон“ вече познаваха плутониевия проект и посещението на комитета в Чикаго се правеше главно заради Луис. Комптън беше накарал Хилбъри да напише един доклад от 100 страници заради това посещение. Тонът на доклада беше оптимистичен. В него методът се оценяваше като перспективен и се посочваха конкретните очаквания: добив от 500 г плутоний през 1943 г., завършване на бомбата през 1944 г., редовно производство през същата година. Въпреки това Комптън и Ферми все още не можеха да демонстрират верижната реакция.
Най-колоритната личност от четиримата беше Том Гари. Жив и практичен, готов да прати всекиго по дяволите, той беше достигнал невероятни върхове в своята област, въпреки че нямаше кой знае какво образование. На 52 години той беше шеф на Отдела по проектиране на „Дюпон“, а нямаше докторска степен, не беше учил в университет и не притежаваше дори гимназиална диплома.
Гари бе напуснал гимназията във Вирджиния само два месеца преди да завърши. Учителите искали да му помогнат да завърши и да влезе в колеж, но той започнал работа като техник в железопътната компания „Чесапийк анд Охайо Рейлроуд“ в Ричмънд, защото трябвало да издържа майка си и сестра си. На 19 години вече е инспектор по строителството в компанията и на практика върши работата на инженер. През следващите десет години полага големи усилия да се самообразова и посещава вечерните курсове на Вирджинския институт по механика в Ричмънд. Преместил се на работа в железниците в Кливланд, а по-късно постъпва в компанията „Грасели Кемикъл“. През 1928 г. компанията е закупена от „Дюпон“ и предприемчивият вирджинец започва да се издига стремглаво нагоре.
Том Гари вярваше в упоритата работа и постоянното самообразоване. Той беше имал късмет да работи със старши инженери, които търпеливо му обяснявали всичко в продължение на часове. Учел, като слушал, питал и пак слушал. След като бил преместен през 1932 г. в Инженерния отдел на „Дюпон“, самоукият Гари прави рекордна кариера и само след 7 години е шеф на Проектантския отдел. Той никак не се смущаваше, че няма дипломи, а ще трябва да прави оценка на работата на водещи световни учени. Имаше голям опит с доктори на науките и с професори, но признаваше своя дълг към тях.
— Така научих всичко, което знам — казваше той със своя провлечен вирджински говор. — Все се навъртах около хора, които и на най-глупавите въпроси дават умни отговори. И професорите търпеливо ми обясняваха всичко.
Сутринта на 28 ноември, събота, уморените членове на Ревизионния комитет пристигнаха в Сан Франциско. След кратка почивка те веднага се запътиха към Радиационната лаборатория в Бъркли. Лорънс, заобиколен от сътрудниците си като генерал пред битка, ги очакваше в зданието на циклотрона. Много промени бяха настъпили през последните месеци. Огромният 470-сантиметров циклотрон — осъществената мечта на Лорънс — беше разглобен, за да използват магнитите му за калутрона. През май бяха инсталирали два нови вакуумни резервоара, а контролът върху йонния източник, електрозахранването и положението на катодите бе значително подобрен. След като беше получил задоволителен единичен сноп, Лорънс монтира излъчвател на троен сноп в един и същ резервоар. За съжаление трите успоредни снопа, отделени само на 3 см един от друг, интерферираха помежду си. Въпреки огромните усилия и многобройните опити за по-прецизното им регулиране през цялото лято, резултатите все още бяха незадоволителни.
От началото на годината към групата се бяха присъединили още няколко млади учени, а разпределението на задълженията и на работата се извършваше съвършено непринудено. Като видяха Лорънс по риза с къси ръкави да изкачва залесения хълм, заобиколен от група младежи с дочени панталони и карирани ризи, членовете на Ревизионния комитет помислиха, че са попаднали на пикник на бойскаути, а не сред ядрени учени.
Едва ли имаше обаче по-взискателен ръководител на скаути от Лорънс. Правилата му бяха много прости — хората и машините трябва да работят непрекъснато и с пълен капацитет. Само най-доброто го задоволяваше. И. О. Ел., както го наричаха момчетата, беше точно толкова взискателен и към себе си. Не се знаеше кога спи. Хората работеха през цялото денонощие на смени и често се случваше той да пристигне в циклотронното здание в три и половина сутринта и да каже: