Третата ръка на Бога

Виждаше я отново, вътре в килията на изолатора под масивния замък, в който се помещаваше затворът „Брухсал“. Добрият му германски приятел Бернард Локоевски беше му уредил среща насаме с нея. Само Баум и Клумп, затворени в бетонения пашкул, в който имаше едно желязно легло, а стените бяха толкова дебели, че само Господ би могъл да подслуша разговора. Мартина, облечена само в платнения парцал, който по никакъв начин не би могъл да бъде разкъсан, за да се направи клуп за обесване.

Виждаше лицето й, горящите очи, хлътнали от годините живот като бегълка, русата коса, подстригана късо като на момче, устните, които въпреки грозната като чувал рокля биха показали, че тя е жена, ако не бяха стиснати толкова силно в тънката линия на недоверието.

Преживяваше отново онази ужасна нощ в Мюнхен след бягството на Клумп. Беше последната нощ на октомврийския карнавал. Той и Ейтан бързаха към централната гара, надявайки се да имат късмет, въпреки че разумът им говореше противното.

На гарата с размери на пет самолетни хангара има двадесет и седем перона, а по гигантските стени примигват неонови реклами. Влакът за Берлин от Ансбах е закъснял и пасажерите се тълпят пред жълтите му вагони. В купетата е претъпкано, а прозорците им са скрити зад избелелите брокатени завеси. По пероните мирише на повърнато, а по дървените скамейки лежат пияни, неуспели да хванат влаковете си.

Бени стои в началото на перона и гледа как Ейтан претърсва всеки вагон, наднича през прозорците, докато пияните от бира пътници зяпат към него. Екщайн е облечен в джинси и кремав пуловер, но зеленото палто разваля намерението му да изглежда като разтревожен за гаджето си младеж.

Екщайн със сигурност знае, че ако Мартина е във влака, тя може да е онзи мъж в джинсови дрехи с къдрава, кестенява коса, скрит зад вестника в тъмното купе. Или да е онази възрастна жена с изцапана бежова чанта, която му е обърнала гръб и отпива от бутилка бира. Или пък ако информацията на Локоевски е вярна, тя може би е мъртва.

Далечната фигура на Ейтан скача върху релсите и излиза от другата страна на вагона. Накрая измъчената му фигура се приближава, а Бени чува двама пияни младежи с огромни карнавални шапки да си говорят. Единият посочва с брада към Екщайн.

— Този е агент на немската полиция.

Бени би се усмихнал, ако не беше бездната от чувството за вина, разтворила се в стомаха му. „Професията е вярна, ама сте сбъркали държавата.“