Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Естествено, попита го за майка си, за Йош и Амос, за което той й беше благодарен. И й разказа няколко смехории за неуспешните любовни приключения на нейните братя, което я развесели.
— А как е великият генерал Бен-Цион? — попита тя. В командира на баща си виждаше нещо като Макиавели.
— Кисел както винаги — отговори Бени. — Но все така здравословно амбициозен.
— А Ейтан? — Ейтан Екщайн беше единственият колега от света на баща й, когото тя наистина харесваше. Доста време през пубертета си даже беше влюбена в красивия, мълчалив агент с руса коса и тъжни очи. Това беше нейна тайна, която караше сърцето й да подскача винаги, когато той се появеше пред входа на дома на Баум.
— Изпратиха го да изпълнява задача в чужбина — каза Бени.
— Без теб?
— Без мен.
— Знаеш, че той е добрата страна на душата ти, татко.
Бени я погледна. Много отдавна не беше чувал подобни нежни думи от устата й.
— Знам — отвърна той. — Липсва ми. Но не толкова, колкото ми липсваш ти.
Рут не се усмихна, но изражението й казваше: „Продължавай все така.“
— Станала си толкова красива — каза баща й. — Чак ми е трудно да те гледам.
— Не красотата ми ти създава трудности, татко. А двадесет и шестте години грешки. Повечето от тях твои. — Тя изчака, докато той кимна. — И ще трябва да разговаряме по този въпрос. Друг път, но скоро. Може би ще са ни необходими няколко дни. Ще имаш ли смелостта да го направиш?
След един миг, през който Бени си представи потока от ярост и обвинения, които ще се изсипят от устата на Рут, той отговори:
— Да, ще имам.
— Добре — усмихна му се най-после тя. — Временно отлагам екзекуцията.
Бени се поотпусна. Свършиха обяда си и Рут стана, за да донесе кафе.
— И как ме откри? — попита тя, когато и двамата вече държаха вдигащите пара чаши.
— От канцеларията ме упътиха към центъра по психология. А там младежите ме насочиха към главната сграда. Бяха много любезни.
— Шпионин — засмя се Рут. Тя посегна, взе една цигара от пакета на Бени и запали.
— Чух, че кампанията против пушенето тук понякога добива жестоки размери — подхвърли той.
— Баща ми твърди, че пушенето помага за концентриране на мисълта — повтори тя любимото му извинение по отношение на навика.
— Така е, обаче никой американец няма да поиска да те целуне.
— Затова и пуша. Да не ме целуват.
— Аз също — каза Бени и Рут се засмя. Той приличаше на всичко друго, но не и на Казанова.
— Е, някои мъже все пак се решават да се преборят с вкуса на дима — продължи тя.
— Господ да им е на помощ — възкликна той, но веднага добави: — В положителен смисъл го казах.
Рут се пресегна и погали месестата му ръка.
— Разбира се. И така, господин полковник — заговори тя на немски, който заедно с иврита и английския говореха свободно всички в дома на семейство Баум. — Каква тайна мисия те е довела в тази страна? Макар че, естествено, очаквам да ми разкажеш една хубава легенда.
— Ще ти кажа две истини — каза Бени.
— Това ще е нещо ново.
Бени не обърна внимание на сарказма.
— Тук съм заради експлозията в консулството. Но използвах това, за да се видя с теб.
Рут наблюдаваше очите му. Техника, която беше научила от него.
— А ако нямаше експлозия?
— Пак щях да дойда. — Това не беше лъжа. Раздялата го измъчваше и той със сигурност щеше да долети още преди края на годината. — Майка ти наистина се измъчва. — Майката на Рут определено натискаше Бени да се сдобрят, но Рут знаеше, че на ината му е нужно време.
— Знам — отговори Рут. — Тя ми пише. — После реши да престане да се заяжда с него. — Е, кажи ми какво мислиш за експлозията. Аз работя в службата към Министерството на отбраната, а там всеки си има мнение по въпроса.
— В службата към министерството ли?
— Като секретарка.
— Ясно. — Реши, че не бива още да й предлага парична помощ. Тя би могла да се обиди. — Ами да видим… Какво мисля аз?
Бени инстинктивно се огледа. Най-близкият посетител до масата им беше възрастна жена, която четеше некролозите в „Ню Йорк Таймс“. Един млад мъж с тъмно лице се беше свил до масата в ъгъла, на достатъчно разстояние от тях. Въпреки това той заговори тихо на иврит. Разказа й за Мошико, за маскировката на нападателя като хасид и за американското момиче, убито при експлозията. Спести информацията за бележката, която му беше съобщил Мошико, и се готвеше да смени темата, когато изведнъж Рут започна да го разпитва така, че той вдигна вежди в учудване.