Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Благодаря — вежливо отвърна Джони, — но вече съм ангажиран.
Възможността да прекарат една вечер в приятелски разговор с госпожа Барет направо го ужасяваше, още повече при спомена за последния им разговор, когато тя през цялото време се преструваше на сърдито глезено котенце. Освен това Джони се бе опитвал да й намекне, че няма нищо против щедрите подаръци, които малкият му брат й правеше, но все пак Роби не бе изтънчен и обигран като кавалерите от Версай, според които честността можеше да се счита единствено за недостатък. Ако Барет се опиташе да го изнудва, подобно на един свой предишен ухажор, на име Толиер, Джони бе обещал, че ще се погрижи тя да прекара остатъка от живота си в Инвернъс заедно с ужасния си съпруг.
— Ще се виждаш ли с Рокси тази вечер?
Джони кимна.
— Тя поне може да води разговори — поясни той.
— Между другото…
— Да, разбира се — съгласи се Джони и като се усмихна, повтори. — Между другото…
Рокси бе една от най-красивите жени в Единбург и Джони обичаше да се наслаждава не само на нейната божествена красота, а също и на невероятния й интелект. Тя обикновено знаеше всички последни новини, клюки и слухове от Континента. Беше се омъжвала два пъти и двата пъти бе оставала вдовица с няколко деца и извоювана независимост. Рокси изобщо не се предлагаше за трета женитба. Джони знаеше това и затова двамата станаха добри приятели.
— Значи ще се видим, когато започне заседанието на парламента.
— А може би и две седмици по-рано, ако работите в Голдихаус вървят добре.
И като посочи предупредително с пръст към брат си, Джони му напомни:
— Да не забравиш за телохранителите. Досега никога не съм ти се бъркал в живота, но този път ще го направя, защото се отнася за твоята безопасност.
— Добре, обещавам да не забравя — отвърна Роби. Бъди спокоен. Предпочитам да мога да си служа меча, а това означава, че дясната ръка ще ми трябва. А ако нямаш други съвети към мен — каза Роби, докато се пресягаше, за да вземе кожените си ръкавици за от малката масичка. — Предпочитам да започна да забавлявам.
— Приятна вечер — пожела му Джони, докато оглеждаше красивите му черти. — Нямам други съвети.
— Ако случайно не се засечем на някоя вечеринка, предай една целувка на Рокси от мен — закачливо поръча Роби.
Джони се усмихна и отвърна:
— Ще й предам две. Тя те намира твърде привлекателен.
Роби изръмжа от удоволствие.
— Боя се, че не ме разбра добре — поясни бързо Джони. — Нейните думи бяха само комплимент и нищо повече. Всъщност, ако не ме лъже паметта, тя каза също, че си пада по мъже с рижа коса.
— При тези думи лицето на Роби се озари.
— Така че, когато изгубиш интерес към своята госпожа Барет, опитай да се запознаеш с Рокси — подхвърли му Джони.
Роби очевидно бе въодушевен от всичко, което току-що бе чул.
— Нали няма да имаш нищо против?
— Защо ще имам нещо против?
— Ами… аз си помислих, че… Нали се срещате толкова отдавна с нея? — заекна Роби и вдигна безпомощно рамене. — О, по дяволите! — възкликна той, когато си спомни какъв отговор обикновено му даваше по-големият брат в такива случаи. — Добре, значи ще се видим след две седмици.
Развълнуван и объркан, той махна с ръка и излезе от стаята.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Докато братята Кари забогатяваха. Елизабет Греъм бе намалила собственото си злато поне с една трета. Това, разбира се, бе станало по нейно собствено желание.
След завръщането си в Харботъл през месец март, Елизабет и баща й бяха постигнали примирие с опредена цена. Тя знаеше твърде добре, че Годфри ще продължава да я безпокои с намеренията си да я омъжи повторно, като й довлича непрекъснато кандидати, които по един или друг начин щяха да са полезни за кариерата му в Двореца или поне щяха да са финансово годни. Затова Елизабет се бе съгласила да му отстъпи една трета от своето наследство в пари. Двайсет хиляди лири стерлинги бяха достатъчно примамлива суша за алчния Годфри. Нейният адвокат бе приготвил всички необходими документи, които щяха да осигурят на Елизабет независимост от посегателството на баща й върху собствената й свобода. По закон тя единствена имаше право да контролира парите, завещани й от Хотчейн, но Елизабет счете, че може да се прости с двайсет хиляди, стига това да й обезпечи независимостта и свободата.
Тъй като нямаше никакво доверие на баща си и личният и телохранител непрекъснато я съпровождаше, Елизабет не бе чувала и виждала Годфри, откакто напусна Харботъл. Това наистина я караше да се чувства доста по-добре.