Спокойствието на хаоса
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спокойствието на хаоса». Краткое содержание книги:
Но въпреки това е развил инстинкт за полет.
И още: Правенето на дете не е интелектуална дейност.
Но ако се прави от глупак, се появява глупак.
Досещате ли се каква е връзката между двата инстинкта?
По обичай, завещан от дедите, парашутната зала трябва да се поддържа чиста. Стерилно чиста. Толкова чиста, че ако в нея влезе някой аптекар, да позеленее от завист. По практични съображения, това се прави от войниците. По съображения от висше естество, на Александър Македонски бива забранено да докосва свещените атрибути метла и парцал. А аз съм възнаграден с щедрата възможност те да не излизат от ръцете ми.
Ползвам се и от още една позната привилегия. Твърде рано си бях помислил, че съм се разделил със жабите. Те отново се чувстват в ръкавите ми като в роден гьол. По един път на ден, но всеки ден и то обикновено на обяд, оставам да мия чинии. Класирал съм се до тази привилегия благодарение на специалното отношение на майора. Грижовен човек…
Главнокомандващите отново са в стихията си, макар че аз им отнемам част от удоволствието. Не давам никакви видими признаци, че се впрягам от положението, в което се намирам.
Все пак, стават и чудеса. На третия ден е дежурен Кузманов — момчето с капризна красота. Когато след храна се запътвам към миялното, чувам зад гърба си подсвиркване:
— Накъде си тръгнал?!
— Мислех, че…
— За войника не е полезно да мисли. Днес не си на чиниите. Подготвил съм ти друга гадорийка… — Главнокомандващите се намират в привилегирована позиция. Те могат да подготвят гадорийки, например…
След като стигаме до спалното помещение, Кузманов ми нарежда:
— Отиваш на крайното легло в дъното. Понеже днес си наряд, сега ти се полага да поспиш.
— Днес не съм наряд.
— Това ще го установим чак в четири и половина. Сега лягай…
Е, точно това не съм очаквал, но… Благодаря ти Господи. На теб и на твоето чадо Кузманов…
След два-три дни, малкото чудо е повторено от друг главнокомандващ, Луко. И продължава да ми се случва, макар и отвреме-навреме. Виж, първият ми приятел Ефремов не пропуска да ме накисва редовно в миялното.
Благодаря на съдбата и за малките аванти. Иначе, човек трябва да бъде доста сдържан оптимист по отношение на хубавите неща — те не могат да се случват всеки ден…
Все пак, в познатия сценарий се набелязват и промени. Както може да се очаква — не от раздел приятни.
Първа и най-важна промяна. Всяка сутрин майорът лично започва да проверява как съм се справил с основната си задача — привеждането на залата в състояние аптека. И понеже това не може да се получи дори да си магьосникът Абдуррахман, дори да я чистиш с четка за зъби, майорът се счита задължен да ми прочете по едно конско евангелие. Всяка сутрин! В този случай той не възлага задачата на сержанта, а сам, мъжки се справя с нея. Влизаме в нещо като естествен диалог, при който единият крещи, а другият мълчи. За тия, които не знаят какво означава конското, пояснявам — ами, да ти се навикат. Както и колкото счетат за необходимо. Прави се обстоен анализ, в който крайния извод е предварително известен — глупакът пак не е…
Отначало постъпвам наивно, като се опитвам да обясня, че…
Резултатът от опита ми е, че майорът не прибягва до кухата, изкуствена патетика, а се отдава на най-обикновена, естествена ярост. Аз стоя от едната страна на масата в положение „Мирно!“, а той крещи от другата. Думите излизат от устата му на високи обороти. Нищо не разбирам, но и не е необходимо.
И това се повтаря всеки ден, всяка сутрин.
Правя нещо още по-наивно. Ставам в три през нощта и излъсквам пода няколко пъти последователно. Пълзя като невестулка по всички ъгли на залата и обирам по десет пъти праха.
На сутринта майорът пристига вдъхновен. Оглежда, опипва. Не, че няма какво да каже, но няма къде да си завре пръста, после да го извади с чернилка на върха, да го пъхне под носа ми и да попита: „А т’ва к’во е?…“ Този ден такова място няма.
А, няма…
Нарежда на Македонски да му намери стълба. Великият се връща след половин час и докладва предано, че стълба няма. Майорът го поглежда като мащеха заварениче и му нарежда отново:
— Отиди, провери още веднъж, защото…
Знам, че за великия комбинатор е нищо работа да намери стълба. Оценявам жеста му. Но знам и какво значи това „защото…“ След петнайсетина минути Великият се връща със стълба. Знам и какво ще се случи.