Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Някога, още по време на „тренировката“, той постигнал почти невъзможното. Успял да стане член на една секта правоверни разколници и проповядвайки революционни идеи, се опитал да разложи сектата отвътре. Михайлов е роден заговорник.
Разказват, че е успявал по цели дни да води тайната полиция за носа, бил майстор в преобличането, умеел да се дегизира като артист, залепвал си брада и мустаци, гримирал се като старец и знаел към триста сгради с изход към друга улица.
На последователите си той оставя писмен завет:
„Съветвам ви, братя, уговорете се още преди съдебния процес да давате еднакви показания. Препоръчвам ви, не давайте показания пред съдия-следователя, даже и да ви се стори, че показанията на свидетелите и резултатите от полицейското следствие говорят категорично против вас.“
И тъй заговорниците се подготвят. Проследяват царя по пътя за Крим, но пристигат късно.
Александър не остава с болната царица в Ливадия, а заминава за Александровск, където трябвало да се срещне с немския император Вилхелм I. Анархистите имали отлични информатори. Впрочем към тях се присъединяват и няколко десетки царски офицери. София Перовска поставя свое доверено лице дори в Третия отдел на тайната политическа полиция, така че информацията, която получават, е от първа ръка.
В края на лятото царят трябвало отново да отиде в Крим, понеже царицата щяла да заминава за Ривиерата, а после за немския курорт Кисинген. Заговорниците решават да хвърлят във въздуха влака, с който Александър щял да се върне в Петербург.
Срещат се тайно, за да се уговорят за плана. От Крим за Петербург имало две линии. Едната минавала през Витебск, другата през Харков и Москва. За да не им убегне царят, те решават да се разделят на две групи, като всяка отговаряла за една линия.
След първите атентати царската полиция усилва мерките по безопасността на царя, обгражда го с телохранители, войската поема охраната на цялата железопътна линия няколко дена предварително, по което всъщност се разбира кога и накъде ще пътува Александър.
Заговорниците разбират, че не може да се движат край линията толкова време, че няма да успеят да я минират незабелязано. Затова те търсят друго решение. Вера Фингер предлага някой от групата да стане кантонер и при нужда да постави взрива под линията.
Най-напред укриват запасите от динамит, като за целта създават едно скривалище в Одеса, друго в едно от предградията на Москва, трето в Александровск.
Вера Фингер облича най-хубавата си рокля, наема файтон и отива в канцеларията на директора на железниците с молба да бъде назначен за кантонер нейният портиер, който уж бил болен и имал нужда от чист въздух. Вера Фингер представя на директора и препоръчително писмо от барон Унгерн-Щернберг.
Висшият чиновник се почувствувал поласкан от посещението на знатната дама, а Вера Фингер напуска канцеларията с обещанието, че „портиерът“ още на следващия ден ще постъпи на работа. Очевидно препоръката на барон Унгерн-Щернберг улеснява изпълнението на задачата.
Акцията започва добре, но приключва зле. След няколко дена Семьон Александров и съпругата му се настаняват в кантона на около десет километра преди Одеса. В действителност той се нарича Фроленко, а неговата „съпруга“ Лебедева. Вера Фингер фалшифицира собственоръчно личните им документи.
Заговорниците разполагат с малко динамит, защото по онова време той все още е голяма рядкост. Когато научават, че царят може би ще пътува по линията Курск — Москва, в Одеса пристига куриерът Голдберг, за да вземе бомбите. След като го откарват с куфара на гарата и ги качва във влака, той е щастлив, мислейки, че е незабелязан, но бива незабавно арестуван от тайната полиция, която явно го е проследила. При мъченията издава част от тайната на одеската група. Инженер Кибалчич и Вера Фингер успяват да се укрият. Началникът на Трети отдел генерал Дрентелен предприема незабавно издирване, но безрезултатно. Заговорниците изчезват, без да оставят и най-малка следа.
Това фиаско е лош показател за царската полиция, но същевременно и предупреждение за царя. Затова началникът на личната охрана избира линията, която минава през Харков, без да предугажда, че там работи групата на Желябов и от няколко дена е напълно готова. Заговорниците са минирали линията, а кабелите от заряда са изведени в близката нива. Край взривяващото
устройство дежури Окладски. Студентката Якимова е на пост и чака сигналите на свръзката. Влаковете приближават …