Любовният сезон на търтеите

— Все още. „Имай предвид — отбеляза той и си сипа портвайн, който и без това вече потичаше от ушите му, — че макар да ми би дузпата, тя е все още пътеводната звезда на моя живот.“ Тъй ми каза.

— Бърти, ако ме будалкаш…

— Как ще те будалкам!

— Надявам се, защото иначе ще те прокълна с проклятието на Пърбрайтови, а то хич няма да ти легне на сърцето. Казвай нататък.

Продължих. Всъщност повторих всичко. Когато свърших, тя се закикоти като болна хиена и зарони сълзи, с което за сетен път доказа, че у момичетата няма капчица логика.

— Колко типично за него да му щукне подобна идиотщина, Господ да го благослови! — възкликна тя по повод страхотната идея на Езмънд Хадок, почернена от киното в Бейзингстоук. — Какво пухкаво сладуресто агънце ми е той!

Не бях сигурен, че „сладуресто агънце“ е най-точното описание за Езмънд Хадок, но го пропуснах покрай ушите си, защото не ми влизаше в работата. Щом предпочиташе да нарича сладуресто агънце мъж с гръден кош метър и половина и мускули като преплетени в люта схватка змии, нека. Моята задача беше след като започна нещо добро, да го довърша.

— При тези обстоятелства — продължих аз — вероятно имаш нужда от съвета на печен светски мъж. Коко постигна прекрасни резултати на Гъртрудиния фронт, като си изливаше душата в епистоларна форма и ако схващаш намека ми, можеш да отпочнеш кореспонденцията. Драсни на Езмънд Хадок няколко цивилизовани реда в смисъл, че душата ти копнее за присъствието му, и той ще счупи световния рекорд по бързо бягане към викарията, за да те грабне в прегръдките си. Чака само зелената светлина.

Тя поклати глава.

— Не — отсече.

— Но защо?

— Нещата трябва да останат каквито са.

Естествено, веднага разбрах накъде бие.

— Знам какво си мислиш. Намекваш за гражданското неподчинение, което трябва да обяви срещу лелите си. Е, длъжен съм да заявя, че тази малка затрудненост скоро ще бъде отстранена. Слушай сега. Езмънд Хадок ще пее на концерта ловджийска песен по текст на леля Шарлът и музика на леля Мъртъл. По това спор няма.

— Дотук — да.

— Добре, да допуснем, че песента му пожъне бурен успех.

И с няколко точно подбрани думи я вкарах в течение на желязната теория на Джийвс.

— Схващаш ли? Овациите на електората често действат като мощен наркотик на комплексираните човеци. Само ги пробуди, като засвиркаш с пръсти и креснеш: „Бис! Бис!“, щом запеят ловджийска песен, и стават чисто нови. Моралните им устои укрепват. Опашките им се вирват рязко нагоре. Откриват, че гледат на костеливите орехи, пред които винаги са пълзели, като на прах под копитата си. Ако Езмънд Хадок пожъне успеха, който очаквам, не след дълго лелите му ще се изкатерват по дърветата и ще ги издърпват след себе си само като ги погледне накриво.

Красноречието ми не отиде на вятъра. Корки видимо трепна и изрече нещо като „из устата на младенци и кърмачета“45, за което после обясни, че не било нейна шега, а на чичо й Сидни. В отговор на това заявих, че гореизложената желязна теория не е моя, а на Джийвс. Всеки отдаде заслуженото, комуто се падаше.