Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
— А къде беше на кораба, когато убиха Матео?
— Убиха ли? — Очите й се разшириха. — Кой казва, че е бил убит, мастър Шалот? Той се е подхлъзнал и паднал зад борда. А аз спях между майка ми и прислужницата й.
— Неприятно ли ти беше, че баща ти те омъжи за лорд Енрико?
— Не, в тъмното всички мъже са еднакви, мастър Шалот.
Тя се приближи още малко. Признавам, че изглеждаше чудесно в светлината на факлите, която подчертаваше блясъка на очите й и придаваше на кожата й златист оттенък.
— И отсега мога да ти кажа, любопитен англичанино, че мога да стрелям с аркебуз — тя леко ме потупа по рамото. — Трябва да внимаваш. Сега си във Флоренция, не в мръсното бунище, което наричате Лондон.
И преди да успея да измисля подходяща обида в отговор, тя се обърна и рязко се отдалечи.
— Не ми харесва — каза Бенджамин. — Опасна жена е, лекомислена, но хитра. Лицето и тялото й са хубави, но главата й е празна като бедняшка кесия.
— Мастър Даунби! — повика ни Родриго.
Прекосихме градината до мястото, където той бе седнал на тапициран стол, а вдовицата Бианка седеше в краката му и го гледаше с обожание. Макар да бях закоравял мошеник, хладнокръвието на това семейство ме потресе. Родриго беше загубил брат, тя бе изгубила съпруг, а развратната й дъщеря беше изгубила баща. Бях виждал хора да плачат повече и за любимото си куче. Това е проблемът на властта и богатството. Те изсушават душата и превръщат емоциите в сребърни монети, които трябва да бъдат спестявани и раздавани пестеливо.
— Кардиналът изглеждаше доволен да ви види.
— Ние сме пратеници на английския крал — отвърна Бенджамин. — Да не споменаваме негово преосвещенство кардинала.
— Колко дълго възнамерявате да останете във Флоренция?
Имах желанието да го помоля да бъде по-прям — всъщност ни питаше колко дълго ще си пъхаме носовете в неговите работи. Бенджамин стисна лакътя ми, за да замълча.
— Лорд Родриго — отвърна господарят ми, — имаме работа тук, трябва да се видим с различни хора, да предадем съобщения.
Бенджамин очакваше лорд Родриго да го подпитва още, но хитрият благородник отказа да бъде въвлечен в разговор.
— Освен това — продължи Бенджамин — трябва да открием причината за смъртта на брат ти и да изобличим убиеца.
— Това не е нужно — превзето се усмихна лейди Бианка, примигвайки трескаво, сякаш се опитваше да овладее сълзите си. — Синьор Родриго вече предупреди водача на „Осмината“.
— Синьора Бианка е права — дипломатично се намеси Родриго. — Оценяваме загрижеността на вашия крал и скъпия ти чичо, но това са деликатни проблеми, които е най-добре да се разрешат от флорентинските власти.
— Брат ти беше и официален пратеник в Англия. Това е обида за нашия крал. Той също иска да разбере истината и да бъде въздадена справедливост — отвърна Бенджамин.
Родриго леко сви рамене, сякаш не можеше да възрази.
— А и художникът — обадих се аз. — Крал Хенри иска да му поръча картини в английския двор.
— А, да, синьор Борели.
— Познаваш ли го? — попитах.
— Разбира се, с брат ми взехме картината от него. Живее на една улица зад Пиаца дел Синьор. Един от прислужниците ми ще ви заведе там сутринта. — Родриго се усмихна мрачно. — Ако предложите на Борели достатъчно злато и му кажете колкото се може по-малко за климата и храната, той ще се вкопчи в предлаганата възможност. Във Флоренция има излишък от художници — той се изправи. — Колкото до убийството на брат ми, имаме други начини да разкрием истината! Флорентински начини! — Той щракна с пръсти и извика към Джовани, който седеше в сянката на вратата, която водеше към къщата. — Наистина ли си тръгна кардиналът?
— Да, милорд.
— Тогава кажи на синьор Пренесте, че сме готови.
Глава седма
Повярвайте на стария Шалот. Знаете, че не съм лъжец и съм танцувал с дявола много нощи под сребристата луна. Срещал съм Луцифер във всичките му образи. Виждал съм изгаряния на вещици в Германия, отвъд Рейн. Магьосници са ме преследвали из влажните гори на Саксония. Когато отидете в Лондон, посетете театър „Глоуб“ и гледайте „Макбет“ на Уил Шекспир, обърнете внимание на трите вещици. Аз му дадох идеята. Същото се отнася и за Кит Марлоу и прекрасната му пиеса „Доктор Фауст“. Може би Фауст е по-близо до истината — легион малоумници твърдят, че могат да призоват Сатаната от ада, но дали той ще дойде или не, е друг въпрос. Но онази нощ във вила Албрици срещнах мъж, който притежаваше тази способност.
Празненството на лорд Родриго вървеше към края си. След загадъчните си подмятания, той се отдалечи с лейди Бианка, увиснала тежко на ръката му.