Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
От коридора долетя приглушен вик.
Вампир забеляза стелаж с шест копия, същите, които навремето боговете бяха използвали срещу него и останалите. Сграбчи едно от тях и напусна камерата. Затича се нагоре, но преди да стигне пресечката с другия тунел, пътят му бе запречен от златистата сфера, от чиито предни крака се стичаше кръв. Вампир наведе копието и пъхна пръст в една вдлъбнатина на дръжката. Натисна я и от острието бликна златист лъч. Лъчът удари сферата и я отхвърли няколко крачки назад. Вампир стреля отново, приковавайки я към стената. Краката на металното чудовище поддадоха и то рухна на пода.
Вампир го прекрачи и излезе в по-широкия тунел. Тук спря и се замисли. Каджин бе споменал, че в другия дуат имало някакво могъщо оръжие. Вампир знаеше, че съществуват още богове, спящи на различни места. Жреците бяха сигурни в това, Сянката на Аспасия също го бе потвърдил. Значи можеше да има полза от оръжието.
Но можеше и да е опасно.
Времето напредваше. Вампир се отправи към повърхността и стигна мястото, където бе оставил семейството на Наблюдателя. Не беше учуден, когато откри, че двамата са избягали. Излезе след тях и се озова от едната страна на Голямата пирамида. Зазоряваше се и внезапно го споходи усещането, че Сянката на Аспасия не е далеч.
Обърна се на запад и пое към пустинята, насочвайки се право към мястото, където бе оставил саркофага.
Планината Синай, Арабският полуостров, 671 г.пр.Хр.
Не беше най-високият връх в района, тъй като една планина на югоизток се издигаше с още неколкостотин стъпки по-високо, но определено доминираше над целия околен терен. Местните го наричаха Джабал Моса, на името на израилтянския водач, довел тук народа си по време на скитанията им между Египет и Израил. Разбира се, ако някой опънеше права черта върху картата между Египет и Израил, Джабал Моса щеше да се окаже далеч встрани.
Но още преди да бъде изкатерен от израилтяните, върхът бе добре познат на хората от пустинята. Те се прекланяха пред Син, бога на Луната, на когото бе кръстен целият този полуостров, но се бояха от планината и я избягваха. Над върха винаги имаше облаци, дори в най-ясни дни, и това им се струваше повече от неестествено.
Носеха се слухове за някакво същество, което притежавало божествени сили, но приличало на човек, наричано Ал-Иблис — то обитавало планината и околностите и понякога се отправяло на път за Египет и други далечни страни.
Дълбоко в недрата на Джабал Моса, която след няколко века християните щяха да прекръстят на планината Синай, живееше Сянката на Аспасия, познат на тукашните жители като Ал-Иблис. В жилите му не течеше аирлианска кръв и заради това се налагаше да се връща през определено време, равняващо се на един човешки живот, в планината Синай, за да получи ново тяло, а умът му да бъде прехвърлен в него, „прераждайки“ се отново.
Сянката на Аспасия съхраняваше спомените си с помощта на един малък прибор, който висеше на шията му и носеше изображението на две протегнати за молитва ръце. Наричаше се ка-огърлица, чиято цел бе да записва всичко, на което става свидетел — до най-малката подробност. В случай че по някаква причина го застигнеше смърт, в планината Синай вече го очакваше следващото тяло, със спомени, съхранявани от стража-компютър и датиращи от последното му идване в подземията. Ако не се завърнеше до една година, новото тяло щеше да бъде „възкресено“ и да получи пълния комплект от спомени на Сянката на Аспасия, с изключение на събитията, станали след последното му идване в подземната лаборатория.
Малко след като се разнесе тревожният сигнал на алармата, стражът-компютър го информира за проблеми в Египет — някой бе проникнал в Пътищата на Росту. Но в момента Сянката на Аспасия имаше други, по-неотложни задачи. Току-що се бе завърнал от едно пътешествие из Средиземноморието, целящо да го запознае с постиженията на гръцката цивилизация. Беше дълбоко впечатлен от постиженията на хората, но знаеше, че ще минат много векове, преди да могат да мерят сили с аирлианците. За нещастие по време на пътуването, докато пресичаше някакъв проход в Анадола, бе паднал от гърба на едно муле, бе си ударил лошо гърба и сега го измъчваше постоянна болка.