Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
Мъжът все още изглеждаше объркан. Сигурно му беше трудно да възприеме внезапната промяна. Но нямаха време да стоят тук и да си приказват.
— Защо искаш да ни помогнеш? Ти си човек. Ние не сме. Наполовина сме като тях.
— Защото съм сигурна, че ги ненавиждате не по-малко от мен — обясни Донхад. — Повечето хора са като овце. Радват се, като дойде време за паша, и оставят на боговете да вземат решенията вместо тях.
— Не можеш да убиеш боговете — поклати глава жената. — Те са безсмъртни.
Донхад повдигна наметалото си и им показа шестте черни кинжала, затъкнати в пояса й.
— С тези ще можете. Изработени са от самите богове — за да се унищожават един друг.
Жената я погледна скептично.
— Дори и да убием боговете, жреците ще ни погубят, нали?
— Не и ако сте безсмъртни — отвърна Донхад.
— Граалът? — обади се мъжът.
Донхад кимна.
— Убивате боговете. Влизате в Черния сфинкс, взимате Граала, който е скрит там, и отпивате от него, както ви бяха обещали в самото начало същите тези богове. И тогава ще станете безсмъртни.
— Коя си ти? — настояваше да узнае мъжът.
— Името ми е Донхад. Двамата с моя помощник — тя посочи Гуалкмай — от доста време воюваме с боговете. Това трябва да ви е достатъчно. Вашите врагове са наши врагове.
— Вашите врагове са наши родители — възрази мъжът.
— Един от вашите родители — поправи го Донхад. — Другият родител на всеки от вас е човек, отвлечен от боговете, за да си доставят удоволствие и да ви създадат. Боговете не заслужават нито обичта ви, нито уважението ви. Те ви точат кръвта, а накрая ви убиват без капчица съжаление.
— И как да извършим това, което ни предлагаш? — попита мъжът и разклати веригите си.
Донхад извади изпод наметалото си пръчка от аирлиански метал.
— Тази нощ. След церемонията, посветена на лятното слънцестоене. Ще последвате боговете, които ще присъстват на нея, до едно от скривалищата им в Пътищата на Росту. — Тя пъхна металния лост в една от брънките на веригата на дъното на саркофага. След това погледна мъжа с вдигнати вежди. — Искаш ли да бъдеш свободен?
— Да — отвърна той, както и очакваше.
Донхад натисна лоста и веригата се скъса, после освободи и жената. Двете странни създания побързаха да се прегърнат и Гуалкмай извърна очи. Но дори Донхад се шокира, когато мъжът впи устни в шията на жената и пи от кръвта й.
— Сега не е време за това — подкани ги тя. — Церемонията вече е започнала. Ще имате повече време един за друг, когато всичко приключи.
Двамата си зашепнаха възбудено.
— Ако не направите нищо, обречени сте — заплаши ги Донхад.
— А ти кой си? — обърна се мъжът към Гуалкмай.
— Името ми няма да ти говори нищо. Преди много време ме наричаха Гуалкмай. Носил съм и други имена, както ще бъде и в бъдещето.
— Аз съм Носферату, а това е Некхбет.
Гуалкмай повдигна рамене.
— Вампир и Лилит са ето там — добави Носферату, докато вървяха към следващата крипта.
Донхад се надвеси над пултовете на саркофазите и натисна съответните хексагони. Близнаците нямаха търпение да надават въпроси, но Носферату ги предупреди да мълчат. Последни освободи най-малките — Масеги и Чатха, оковани тук едва от двайсет и шест години.
— Оставям на вас да свършите онова, което е нужно — рече накрая Донхад.
Носферату протегна ръка да я спре.
— Разкажи ми още за боговете. Защо им трябва това? — той докосна клапата на шията си.
— Както вече ти казах, правят го за удоволствие. За тях кръвта ви е еликсир. Предпочитат я пред чистата човешка кръв.
— И това е всичко?
— Не ти ли харесваше храната, която ти даваха? — попита го Донхад.
Носферату кимна.
— А нейната кръв — тя посочи Некхбет — не ти ли допадна повече?
— Така е.
— В такъв случай разбираш.
— Ние съществуваме само за да им доставяме удоволствие?
— Да — отвърна лаконично Донхад.
— Казано е, че боговете са безсмъртни — подхвърли Носферату.
— В известен смисъл.
Гуалкмай подаде глава от коридора.
— Трябва да побързаме.
— Значи и аз съм безсмъртен? — попита Носферату.
Донхад поклати глава.
— Не. Но ако продължаваш да пиеш човешка кръв и не позволяваш да точат твоята, можеш да живееш много-много дълго. Би могъл също да спиш в цилиндъра — тогава времето ще минава, без да оставя следи върху теб. Виждала съм го и преди. Те постъпиха по този начин с моя народ. Много отдавна.