Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Доста поизтрезняла, Уайоминг кимна:
— Какво ще се случи след седем години?
— Отговора за след седем години от този момент натам извлякох на базата на днешното положение, без промяна в политиката на Управата. За всички основни величини екстраполирах емпиричните данни, съдържащи се в досегашното им движение — консервативен отговор с най-висока вероятност спрямо наличната информация. 2082 е годината, през която очаквам безредици поради недостиг на храни. Поне още две години след това няма да се появят случаи на канибализъм.
— Канибализъм!
Дамата се обърна и зарови лице на гърдите на Проф. Той нежно я потупа по рамото:
— Съжалявам, Уайо. Хората не съзнават до каква степен е неустойчива нашата екология. Дори и аз съм потресен. Зная, че водата тече надолу по склона… но не съм и сънувал колко ужасяващо скоро ще стигне дъното.
Тя се изправи със спокойно лице:
— О’кей професоре, сгрешила съм. Значи се налага ембарго — с всички последици от него. Дайте да се залавяме за работа. Нека научим от Майк какви са шансовете ни. Вече му вярваш, нали?
— Да, мила госпожице, вярвам му. Непременно трябва да бъде на наша страна.
Отне ни време да внушим на компютъра колко сериозно говорим. Накарахме го да разбере, че майтапите биха могли да ни убият. И това обяснявахме на машина, която не беше заплашена от човешка смърт, получавайки уверения, че умее да пази тайни и ще ги съхрани, каквито и програми за извличане на данни да използва някой — дори да са нашите сигнали, подавани от друг. Приятелчето се обиди, дето се съмняваме в него, но положението бе твърде напечено, за да рискуваме изтичане на сведения.
После минаха два часа в програмиране и препрограмиране, в промяна на предположенията и проучване на странични въпроси, преди и четиримата (Майк, Проф, Уайо и аз) да бъдем удовлетворени от постигнатата дефиниция. Какви шансове имаше революцията — тази революция, начело с нас, като се нуждаеше от успех преди Деня на безредиците — с голи ръце срещу Управата… срещу мощта на цялата Земя, на всичките й единадесет милиарда, готови да ни смажат и да ни наложат волята си? И то без да правим чудеса, очаквайки без съмнение предателства, тъпота, малодушие, пък и добре разбирахме факта, че никой тук не е гений, нито важна клечка в лунните дела. Професорът се увери, че Майк познава историята, психологията, икономиката и каквото още ви хрумне. Към края той се сещаше за много повече променливи от Проф.
Най-сетне стигнахме до съгласие, че сме свършили с програмирането, или поне не ни идваше в главите нито един допълнителен съществен фактор. Компютърът каза:
— Това е неопределен проблем. Как да го решавам? Песимистично? Оптимистично? Или като пространство от вероятности, изразени чрез крива или няколко криви? Е, професоре, приятелю мой?
— Мануел?
— Майк, когато хвърлям зарове, аз улучвам шестицата веднъж от шест пъти. Не искам никой да ги човърка, не слагам тежести отдолу и не се тревожа, че ще им дъхнат на лош късмет. Не ни давай нито весел, нито мрачен отговор, не ни пробутвай разни криви. Просто кажи с едно изречение — какви са ни шансовете? Равни? Едно на хиляда? Никакви? Каквото ще да е.
— Да, Мануел Гарсия О’Кели, първи мой приятелю.
Тринайсет минути и половина въобще нямаше звук, а Уайо си гризеше ноктите. Никога не бях виждал Майк да се бави талкова. Сигурно се допитваше до всяка прочетена книга и направо протъркваше ръбчета на своите случайни числа. Вече започвах да мисля, че се е претоварил, че нещо си е изгорил или е изпаднал в кибернетично разстройство, което изисква компютърния еквивалент на лоботомията25, за да спрат гърчовете. Най-после проговори:
— Мануел, приятелю мой, ужасно съжалявам!
— Какво стана, Майк?
— Опитвах отново и отново, проверявах безкрайно. Имаме шанс само едно от седем да победим!
7
Аз гледам Уайо, тя гледа мен. Смеем се. Подскачам и джафкам. „Ура!“, Уайо се разплаква, мята се на врата на Проф, целува го.
Тук Майк се обади жално:
— Не мога да проумея. Шансовете са седем към едно срещу нас, а не в наша полза.
Госпожата спря да лигави Проф и рече:
— Чухте ли го? Компютърът каза нас. Включва и себе си.
— Естествено. Майк, старо приятелче, разбрахме те. Но ти пък знаеш ли някога лунатик да е избягал от облог, когато има тлъстичък хубав шанс едно към седем?
25
Операция на предната част на мозъка. — Б.ред.; Всъщност е отстраняване на предния дял на мозъка, или поне прекъсване на връзките му. — Б.Mandor