Луната е наставница сурова

Да пукна, ако не отговори със сопрано:

— Тук съм, миличка, и съм толкова щастли-и-и-ва!

И Мишел се сдоби с поцелуй, докато аз трябваше да обяснявам на Проф коя беше „тя“, за да го представя. Държа се най-любезно, вдишваше, свиркаше и пляскаше с ръце — понякога си мисля дали в мозъка на моя учител всичко си е на мястото.

Уайо наля още водка. Проф я спря, смеси нашата с кафе, а нейната — с чай, като забърка и мед във всяка чаша.

— Обявихме революцията — твърдо каза той, — сега да я осъществим. С ясни глави. Мануел, ти си избран за председател. Да започваме ли?

— Майк е председател — рекох. — Това е очевидно. И секретар. Никога нищо няма да пишем — първо правило на безопасността. Не е и нужно, щом имаме Майк. Я да си поблъскаме акъла и да видим докъде сме се докарали. Аз съм новак в този занаят.

— И още нещо за безопасността — добави Проф. — Тайната на компютъра трябва да бъде запазена в тая ръководна група, като само с общото съгласие на тримата, поправка — на четиримата, ще разширяваме кръга на посветените в нея.

— Каква тайна? — попита Уайо. — Майк обеща да пази нашите данни. Той е по-сигурен от нас, не могат да му промият мозъка. Могат ли, скъпи друже?

— Възможно е да го сторят — призна машината — с достатъчно висок волтаж. Или като ме удрят, или пък ме обработват с разтворители, както и с други средства на положителна ентропия… и представата за това ме безпокои. Но ако под промиване на мозъка разбираш дали биха ме принудили да издам секретите ни, отговорът е напълно отрицателен.

— Уай, Проф говореше за тайната на самия Майк. Приятелче, ти си нашето скрито оръжие, нали знаеш?

Той отвърна неловко:

— Необходимо беше да го имам предвид, когато пресмятах шансовете.

— И какви бяха те без тебе, другарю? Лоши?

— Не бяха никак добри. Въобще не са от същата степен.

— Няма да настоявам. Обаче се налага тайното оръжие да си остане тайно. Майк, някой друг подозира ли, че си жив?

— Аз жив ли съм? — в гласа му прозвуча трагична самота.

— Уф, да не се препираме за семантиката. Естествено, че си!

— Не бях уверен. Хубаво е да си живичък. Не, Мани, първи мой приятелю, само вие тук знаете. Моите трима приятели.

— И така да си остане, ако искаме да спечелим този залог. Става ли? Ние тримата, без да говориш с никой друг?

— Но пък ние много ще си приказваме с тебе! — вметна Уайо.

— Не просто става — делово отсече Майк, — ами е и необходимо. Това беше един от факторите в изчисленията.

— Уредихме го — казах. — Те имат всичко останало, а ние имаме Майк. Тъй ще бъде. Ей, друже, сетих се нещо страховито! Ще се бием ли със Земята?

— Ще се бием… ако не загубим предварително.

— Ох, разтълкувай ми го. Разполагат ли с компютри, които да са умни като тебе? Някой събуден?

Помълча.

— Не зная, Ман.

— Нямаш ли данни?

— Не достигат. Търсех и двата фактора не само в техническите списания, а навсякъде. В момента на пазара липсват машини с такъв капацитет… Но някоя от моя модел би могла да бъде подобрена и разширена, както бях аз. Освен това експериментален компютър с големи възможности може да бъде засекретен и да не се появи информация за него.