Нож от блянове

Когато спряха, се беше съвзела достатъчно, за да слезе след Катерин и Притале, без да я крепят, макар че главата й все още беше замаяна. Можеше да стои изправена, но се съмняваше, че би могла да побегне — не че опитът щеше да доведе до нещо друго, освен да я спрат само след няколко стъпки. Тъй че застана кротко до боядисаната в черно карета и зачака търпеливо като четирите коня в хамутите.

В края на краищата нали и тя самата беше в хамут, тъй да се каже. Бялата кула се извисяваше пред тях — огромен бял ствол, надигащ се към небесата в нощната тъма. Малко от прозорците светеха, но едни бяха току под самия връх, навярно в покоите на Елайда. Егвийн беше пленничка и едва ли щеше да живее още дълго, но се чувстваше все едно, че се е върнала у дома. Кулата сякаш възвърна енергията й.

Двама лакеи на Кулата, с Пламъка на Тар Валон на ливреите, бяха скочили от задните стъпалца на каретата, за да пуснат стълбичката, и сега стояха и подаваха облечените си в бели ръкавици ръце на всяка, докато слизаше, но се възползва само Бериша, и само защото това й позволи бързо да стъпи на каменната настилка, без да изпуща от очи другите Сестри. Баразайн ги изгледа така, че единият шумно преглътна, а лицето на другия пребледня. Фелаана, заета с дебненето на другите, само им махна раздразнено. И петте продължаваха да държат сайдар, дори тук.

Бяха спрели при главния заден вход, под стълбището с мраморния парапет, спускащо се от второто ниво под огромни бронзови фенери, изливащи широк кръг треперлива светлина, и за нейна изненада в подножието на стълбите стоеше самотна новачка, плътно загърната в бялото си наметало заради пощипващия студ. Беше очаквала почти със сигурност Елайда да ги посрещне лично, за да позлорадства, обкръжена от свита ласкателки. Втората изненада беше, че новачката се оказа Никола Трийхил. Бялата кула беше последното място, където очакваше да види бегълката.

По начина, по който Никола се ококори, щом видя Егвийн, личеше, че е не по-малко стъписана от самата нея — но все пак приклекна изряден, макар и леко припрян реверанс към Сестрите.

— Амирлин каза, че… тя… трябва да се предаде на Надзорницата на новачките, Катерин Седай. Каза, че Силвиана Седай е получила съответните нареждания.

— Е, значи поне ще те напердашат с пръчки тази нощ — каза с усмивка Катерин.

Егвийн се зачуди лично ли я мрази, или заради това, което е — или просто мрази всички. Набита с пръчки. Никога не беше гледала как го правят, но беше слушала описания. Всички казваха, че ужасно боли. Но срещна невъзмутимо погледа на Катерин и за миг усмивката на по-възрастната жена се стопи. Явно търсеше повод да я удари отново. Айилците имаха начин да се справят с болката. Прегръщаха я, отдаваха й се без съпротива, без да се опитат дори да спрат писъците. Навярно това щеше да помогне. Мъдрите твърдяха, че така болката може да бъде отхвърлена, без дай позволиш да те надвие.