Островът на съкровищата
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Кехлибарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът на съкровищата». Краткое содержание книги:
С тия тревожни мисли ние излязохме на брега колкото може по-бърже, като оставихме зад нас нещастната лодка с близо половината от барута и провизиите.
Осемнадесета глава
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РАЗКАЗА НА ДОКТОРА
КАК ЗАВЪРШИ БИТКАТА ПРЕЗ ПЪРВИЯ ДЕН
Вървяхме с най-голяма бързина през малката горичка, която ни отделяше от крепостта. С всяка наша крачка гласовете на пиратите се чуваха все по-близо. Скоро чухме стъпките на тичащите пирати и пращенето на клоните, които те чупеха, като си проправяха път през гъсталака.
Разбрах, че ни предстои сериозна схватка и прегледах мускета си. — Капитане — казах аз, — Трилони има точен удар. Дайте му вашия мускет, защото неговият е негоден.
Те си размениха мускетите и Трилони, мълчалив и хладнокръвен както преди, спря за миг, за да провери дали всичко е в ред. В същия миг забелязах, че Грей е невъоръжен, и му дадох сабята си. Зарадвахме се, когато той плю на ръцете си, свъси вежди и така замахна, че острието изсвистя във въздуха. Всички негови движения говореха, че нашият нов съюзник е човек на място.
След около четирийсет крачки излязохме от гората и видяхме крепостта пред нас. Едва стигнахме средата на южната страна на оградата и откъм югозападния ъгъл се показаха седем бунтовника начело с боцмана Джоб Андерсън, които тичаха с всички сили.
Те спряха изненадани, но преди да се окопитят, скуайрът, аз, както и Хънтър и Джойс от крепостта стреляхме по тях. Четирите изстрела се разнесоха почти едновременно и постигнаха целта си. Един от враговете ни падна мъртъв, а останалите веднага се обърнаха и се втурнаха към гората.
Заредихме отново мускетите си и тръгнахме покрай оградата към падналия неприятел. Той бе убит на място с куршум в сърцето.
Докато още се радвахме на успеха си, от гъсталака се чу пистолетен изстрел. Един куршум изсвистя край ухото ми и нещастният Том Редрът се строполи на земята. Скуайрът и аз веднага отвърнахме с изстрели, но тъй като стреляхме наслуки, навярно напразно сме изхабили барута. Отново заредихме мускетите си и насочихме вниманието си към нещастния Том.
Капитанът и Грей го преглеждаха, но аз с един поглед разбрах, че положението му е безнадеждно.
Предполагам, че нашият незабавен залп в отговор на техния изстрел бе разпръснал още веднъж бунтовниците, защото, несмущавани повече от тях, прехвърлихме клетия стар ловец през оградата и го отнесохме в дървената крепост. Той стенеше и губеше кръв.
Нещастният човек не бе продумал ни една дума на изненада, недоволство, страх, дори и на съгласие от самото начало на нашите тревоги до момента, когато го положихме на смъртен одър в дървената крепост. Той бе отбранявал коридора на кораба като троянски воин и бе изпълнявал безмълвно, упорито и добросъвестно всяка заповед. Той беше двадесет години по-стар от всички ни. И сега този тих, стар и верен слуга трябваше пръв да загине.
Скуайрът коленичи до него, целуна ръката му и се разплака като дете.
— Отивам ли си, докторе? — попита той.
— Да, Том, скъпи мой — казах аз.
— Да бях им изпратил поне още един куршум, преди да си отида — отвърна той.
— Том — каза скуайрът, — кажи, че ми прощаваш.
— Не подобава на един слуга да прощава на господаря си — бе отговорът. — Но нека бъде волята ви. Амин.
След кратко мълчание той помоли някой да прочете молитва.
— Така е обичаят, сър — каза той, сякаш се извиняваше. И не след дълго, без да каже нито дума повече, той издъхна. В това време аз забелязах, че дрехите на капитана бяха особено издути, а най-вече джобовете и пазвата му. Оказа се, че там има най-различни предмети: британски знамена, Библия, навито въже, перодръжка, мастило, корабният дневник и цели футове тютюн. Той намери наблизо в двора един дълъг боров ствол с изсечени клони и с помощта на Хънтър го изправи в ъгъла на дървената крепост, където се кръстосват гредите. След това се изкачи на покрива и със собствените си ръце прикрепи британското знаме и го вдигна над крепостта.
Това изглежда много го успокои. Той отново влезе в крепостта и се зае да проверява припасите, като забрави всичко друго. Но все пак той понякога хвърляше поглед към Том и когато последният издъхна, приближи се благоговейно до него с друго знаме в ръка и го просна върху тялото му.