Чашата на призраците

Зърнах черните силуети, мяркащи се между дърветата и храстите покрай изровения път точно преди стрелите от арбалет да пронижат въздуха. Един от херолдите изкрещя, когато една стрела го улучи в ръката. Преди да се съвземем, се посипа нова градушка от стрели и облечените в черно фигури, с извадени мечове, се втурнаха, излизайки иззад дърветата. Изглежда, че набелязаната им жертва беше Казалес, чийто кон подплашено се изправи на задните си крака, но този еднорък рицар беше роден убиец. Той измъкна меча си, който проблесна в сребристо и обърна коня си, за да посрещне противниците си, умело нанасяйки удари наляво и надясно. Стреснатите ни придружители се опомниха и побързаха да се притекат на помощ: същото стори и Розалети, подкарвайки коня си напред, за да защити гърба на Казалес. Нападателите ни се изпариха така бързо, както бяха пристигнали — черни фигури, бягащи като демони при появата на Светия кръст. Стражите изкрещяха да се подредим, забранявайки всякакво преследване, което щеше да бъде безплодно сред нагъсто израслите дървета, докато мъглата се сгъстяваше, а дневната светлина гаснеше. Казалес и Розалети слязоха от конете и преобърнаха труповете на четирима от нападателите си. Пришпорих коня си напред, когато Казалес смъкна качулката и маската на един от оцелелите нападатели, който бе получил грозна рана от меч отстрани във врата. Беше млад, небръснатото му лице беше осеяно със синини и белези — някакъв разбойник от бедняшките квартали. Розалети го заразпитва, но от устните на мъжа излязоха само кървави мехурчета, затова писарят, изгубвайки търпение, измъкна камата си и му преряза гърлото.

Той и Казалес възседнаха отново конете си. Спомням си яростния изблик на Казалес от това, как е възможно подобно нападение срещу него, толкова близо до кралския дворец. Никой не се осмели да възрази. Вместо това генуезецът завърза с ремък краката на мъртвите нападатели и ги повлече зад конете ни, когато продължихме пътя си към двореца. Беше вдигната тревога и дори кралят и неговата свита от министри побързаха да слязат във вътрешния двор. Казалес говореше приглушено, но от изражението на лицето му и от начина, по който кимаха Марини и Ногаре, стана ясно, че според него е възможно смъртта на Пурт също да е била причинена от шайката, която нападна и нас. Крал Филип прегледа лично труповете, преди да нареди да бъдат разсъблечени и окачени на голямата бесилка пред портите на двореца.