Чашата на призраците
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Матилда от Уестминстър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чашата на призраците». Краткое содержание книги:
Спомените я връщат към страшния петък, 13 октомври, когато крал Филип Хубави обявява тамплиерите извън закона. Само за една нощ Матилда, племенница на тамплиер, се превръща в преследвана бездомница без име. Момичето се озовава по чудо в свитата на принцеса Изабела, и заминава с нея за Англия. Но смъртта върви по стъпките на Матилда, единственият й закрилник загива заедно с цялото си семейство от ръка на незнаен убиец.
Отвъд Ламанша, в двора на Едуард II, слаб крал, презиран от благородниците и управляван от своя фаворит, сенките на миналото я преследват. Гибел застига хора от свитата на младата английска кралица. Самата Матилда се спасява на косъм от ръцете на убиеца и тръгва по дирите му. За да оцелее, Матилда трябва да открие какви тайни са свързвали убитите — банкер, абат, писар и един стар придворен.
Призраци се тълпят в изпълнения с блясък и поквара кралски двор, а старите грехове и невинно пролятата кръв викат за отмъщение.
— Какъвто бащата, такъв и синът — продължи уморено Казалес, — или понякога обратното. Mon seigneur беше невръстно дете, когато обичната му майка Елеонор Кастилска почина. Бащата на сегашния крал я обичаше страстно. След смъртта й, когато трупът й беше донесен на юг в Лондон, за да бъде погребан в Уестминстър, старият крал издигна великолепни кръстове навсякъде, където спираше кортежът — той бързо хвърли поглед към Изабела. — Разказвам това, за да покажа трайната страст на Едуард към първата му съпруга. Когато Елеонор беше жива, английският двор беше изпълнен с музика. След като тя почина — той направи гримаса, — музиката спря. Единственият път, когато си спомням старият крал да е повикал менестрели, беше, за да го разсейват, когато неговите лекари трябваше да му пуснат кръв.
— Толкова много я е обичал? — прошепна Изабела.
— О, да — съгласи се Казалес. — Едуард Първи беше човек от желязо, с огнен нрав: помня как едва не уби един слуга, който бе наранил любимия му сокол. Птиците на краля бяха единствените неща, които той обичаше след смъртта на съпругата си. Когато се разболееха, той дори изпращаше техни восъчни модели в параклиса на блажения Томас от Кентърбъри, за да измоли лек. Жалко е, милейди, че не обичаше наследника си и наполовина толкова много. Принц Едуард израсна самичък в един замък в Кинг’с Лангли в Хартфордшир. Самотно момче, той беше оставен да се отдава на собствените си занимания, с любимата си домашна камила или леопарда си, или да плава по реката със своя лодкар Абскалом. Завързваше приятелства със синовете на слугите: принцът често участваше в техните селяшки занимания, пренебрегвайки правилата на дворцовия етикет или дисциплината, проповядвана от неговата книга с наставления. Растеше като занемарено растение. По времето, когато неговият баща, кралят, осъзна това, вече беше твърде късно: в мъжа се отразява образът на детето. Принц Едуард беше самотен. Хранеше странни фантазии, създаде си митичен брат — Казалес не обърна внимание на рязкото ахване на Изабела.
— Милорд — попитах, — той има ли истински братя?
— Полубратя — Казалес ми се усмихна. — Деца на втората съпруга на стария крал, Маргарет Френска, леля на нейна светлост — те са още съвсем невръстни. Не, принцът искаше брат, другар. Изоставен от всички, той започна да ненавижда баща си и мечтите му приеха плът и кръв в лицето на лорд Пиърс Гейвстън, който се присъедини към кралската свита в Гаскония. Милейди, Гейвстън беше братът, за когото принцът жадуваше, негов най-близък другар, все едно той беше Йонатан, а принц Едуард — Давид — той разпери ръце. — Както казва писанието: „Любовта на Давид към Йонатан превъзхождаше всички останали“ — Казалес си пое дълбоко въздух. — Привързаността на принц Едуард към Гейвстън се задълбочаваше, те станаха една душа. Старият крал беше против, но принцът настояваше на своето. Баща му се опита да го наказва и унижава, но това не промени нищо. Принц Едуард дори помоли баща си да даде на Гейвстън титлата „херцог на Корнуол“. Старият крал, прословут с яростните си изблици, влошени още повече от една язва на крака му, буквално нападна сина си физически — с удари и ритници, като крещеше, че бил негодник и че желаел от все сърце да остави короната си на друг. Гейвстън незабавно беше изпратен в изгнание — Казалес разтърка лице. — Миналия юли, веднага щом старият крал почина, Гейвстън беше повикан да се върне и удостоен с благородническата титла „херцог на Корнуол“ а сетне оженен за племенницата на краля — Маргарет де Клер. Херцозите на Линкълн и Ланкастър се противопоставиха на удостояването с толкова висока титла на един човек от неблагороднически произход, гасконец, за чиято майка се твърдеше, че е вещица. Но господарят ни не отстъпи. Въпросът не е само в Гейвстън, но и в това, че той се противопоставя на волята на мъртвия си баща — било то за Шотландия, било срещу деспотизма на министрите му…
— Или за женитбата ми? — вметна Изабела.
— Да, милейди — призна Казалес. — А сега знаете истината. Всичко, което неговият баща искаше, сега Едуард желае да преобърне, ритайки отчаяно срещу ръжена, така че един Бог знае докъде ще доведе това — Казалес се обърна към мен и ме погледна с присвити очи. — Била ли си някога самотна, Матилда? Знаеш ли какво е да си съвсем сама?
Разбира се, можех да кажа истината, но за тези двама мъже аз бях онова, което се преструвах, че съм — придворна дама, едно обикновено момиче от прост произход, ползващо се с голямото благоволение на принцесата. Разбрах какво намекваше Казалес. Беше взел решението си относно мен: бях фаворитка на принцесата и следователно, трябваше да осъзная колко важен е Гейвстън. Припряно потвърдих, макар че трябваше да разсъдя по-внимателно върху въпроса му. Казалес продължи, решен да каже истината. Той обясни как Едуард Английски се нахвърлял яростно срещу всеки, който му се бил противопоставял през младостта му. Специално спомена Уолтър Лангтън, епископ на Ковънтри и Лийчфийлд, бивш ковчежник на стария крал, който се бил опитал да обуздае разточителността на принца. Сега той бил изхвърлен от поста си и арестуван.