Чашата на призраците
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Матилда от Уестминстър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чашата на призраците». Краткое содержание книги:
Спомените я връщат към страшния петък, 13 октомври, когато крал Филип Хубави обявява тамплиерите извън закона. Само за една нощ Матилда, племенница на тамплиер, се превръща в преследвана бездомница без име. Момичето се озовава по чудо в свитата на принцеса Изабела, и заминава с нея за Англия. Но смъртта върви по стъпките на Матилда, единственият й закрилник загива заедно с цялото си семейство от ръка на незнаен убиец.
Отвъд Ламанша, в двора на Едуард II, слаб крал, презиран от благородниците и управляван от своя фаворит, сенките на миналото я преследват. Гибел застига хора от свитата на младата английска кралица. Самата Матилда се спасява на косъм от ръцете на убиеца и тръгва по дирите му. За да оцелее, Матилда трябва да открие какви тайни са свързвали убитите — банкер, абат, писар и един стар придворен.
Призраци се тълпят в изпълнения с блясък и поквара кралски двор, а старите грехове и невинно пролятата кръв викат за отмъщение.
Слязохме на един площад, където продавачи на благовонни мазила и парфюми бяха разположили сергиите си — сладкият аромат на стоката им донякъде прикриваше острите миризми на каналите, пълни с мръсотия и отпадъци. От другата страна на площада се издигаше мрачната Църква на забравените души, увенчана от драматично изваян тимпан, на който бяха изобразени мъките Христови. Казалес и Розалети изразиха изненадата си, но Изабела настоя, че искала да поръча заупокойни молитви за душата на покойния Хю Пурт. Влязохме в оградения със стени двор на църквата. Казалес каза, че подобна щедрост не е необходима, но Изабела вече викаше паж, който да й помогне да слезе от коня. Придружавани от двама от генуезците, бутнахме обкованата с желязо врата и пристъпихме в осветения от свещи мрак. Пред нас дълъг, призрачен неф се извиваше шеметно напред към олтара, издигнат на върха на стръмни стълби: на това място за отдаване на почит към Бога се таеше неспокоен мрак, сред който светилникът в параклиса проблясваше като сигнална светлина. Пламъчетата на високи свещи потрепваха под обгърнатите в сенки статуи. Откъм нишите от двете страни на нефа се дочуваше напевното произнасяне на траурните меси, а призрачните припеви се носеха в напоения с аромат на тамян въздух:
Изабела се втурна надолу по нефа към пейката зад високата маса, на която седеше един монах. Генуезките стрелци бавно се запътиха да погледнат една картина близо до галерията. Изабела спря и ме подръпна за ръкава.
— Идвам тук — прошепна тя — да поръчвам заупокойни молитви за убитата си майка. Сега ще платя да прочетат една за Хю Пурт — тя разтвори ръка, за да ми покаже три сребърни монети — и една за чичо ти. — Изабела се прекръсти и продължи към покритата с възглавнички пейка с висока облегалка.
Седнахме. Монахът, седнал срещу нас, с лице, наполовина скрито от дълбока качулка, вдигна перото си и отвори заключващата се с катинар голяма книга пред себе си. От двете й страни две свещи изливаха езерца от светлина. Монахът не ни поздрави, а веднага провери празниците на светците и вписа прошепнатите от Изабела имена на тримата, за които тя поръча заупокойни молитви. Тя внимаваше, когато назова чичо ми, и само прошепна: „Лорд Реджиналд“. Монахът промърмори нещо в отговор, определяйки дни за молитвите, и посочи на кое от местата за молитва ще бъдат отслужени. Изабела не обърна особено внимание на това — така и нямаше да можем да присъстваме на тях. Като шепнеше, този монах на смъртта, архиварят на Забравените души, съобщи и други подробности, говорейки кротко, сякаш изричаше опрощение за греховете ни.
Вниманието ми беше привлечено от гоблена, окачен над преградата зад монаха — проблясващите свещи оживяваха изобразените на него сцени. На гоблена беше изобразено чистилището, с души във всякакви пози на физически мъчения, провесени от куки за месо, прокарани през челюстите им, с езици и слабини, замръзнали в лед или пържещи се във врящи казани с разтопен метал като риби в гореща мазнина. Умно творение! Сигурно е накарало всички, идващи в църквата, да се съсредоточат върху последните четири неща, мисълта за края, за собствената си среща със смъртта и тайните си грехове. Картината показваше как между краката на развратниците гори огън, а пияниците биваха принуждавани да пият гореща отвара от противни насекоми. Тя наистина ме накара да се зачудя за любовта Христова и участта на чичо Реджиналд. Такъв човек със сигурност бе преживял всички мъки на чистилището в подземията на Шатле. И ако Христос беше добър, а Бог Отец — състрадателен, лорд Реджиналд щеше да бъде приветстван в рая, без да търпи още страдания.