Чашата на призраците
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Матилда от Уестминстър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чашата на призраците». Краткое содержание книги:
Спомените я връщат към страшния петък, 13 октомври, когато крал Филип Хубави обявява тамплиерите извън закона. Само за една нощ Матилда, племенница на тамплиер, се превръща в преследвана бездомница без име. Момичето се озовава по чудо в свитата на принцеса Изабела, и заминава с нея за Англия. Но смъртта върви по стъпките на Матилда, единственият й закрилник загива заедно с цялото си семейство от ръка на незнаен убиец.
Отвъд Ламанша, в двора на Едуард II, слаб крал, презиран от благородниците и управляван от своя фаворит, сенките на миналото я преследват. Гибел застига хора от свитата на младата английска кралица. Самата Матилда се спасява на косъм от ръцете на убиеца и тръгва по дирите му. За да оцелее, Матилда трябва да открие какви тайни са свързвали убитите — банкер, абат, писар и един стар придворен.
Призраци се тълпят в изпълнения с блясък и поквара кралски двор, а старите грехове и невинно пролятата кръв викат за отмъщение.
— Искали сте да ме видите? — принцесата, следвайки дворцовия протокол, заговори първа. Писарят чакаше, вдигнал перото. Розалети отговори с обичайните любезности. Оглеждах внимателно и двамата мъже. Казалес бе жилав професионален войник, рицар, който бе пътувал надалече и се бе сражавал в много битки. Косата му беше подстригана късо, по слабото му избръснато лице личаха белезите от годините, прекарани във военни походи. Държеше ръката с отсечената китка в кожен калъф, скрит под масата. Имаше вид на аскет: хлътнали очи под гъсти вежди, остър нос, тънки устни. Единствената черта, смекчаваща суровото му лице, беше трапчинката на брадичката му. В много отношения Казалес ми напомняше за някои от тамплиерите. Беше облечен простичко, в дълга зелена дреха над черен елек и тесни панталони. Не носеше украшения, с изключение на една сребърна верижка около врата — подарък, каза ми по-късно, от отдавна починалата му майка. Беше професионален боец, затова му беше трудно да стои неподвижно — лявата му ръка постоянно потропваше по масата. Наистина веднъж ме погледна, но отново не показа с нищо, че ме е познал, и от облекчение аз прошепнах тихо молитва към Девата. Казалес говореше дворцов френски и подразбрах, че е близък довереник и главен поддръжник на английския фаворит лорд Пиърс Гейвстън, херцог на Корнуол. Казалес обясни, че сам той е наполовина гасконец и е служил на лорд Пиърс и в Гаскония, и в Англия. Той и Розалети бяха прекарали месеци в Уестминстър, срещайки се във връзка с планираната женитба, и между двамата дипломатически пратеници се беше завързало здраво приятелство.
Розалети кимаше утвърдително, докато Казалес говореше. Седнала срещу тях, видях, че Розалети, в черни одежди като бенедиктински монах, не беше толкова млад, колкото ми се беше сторило. Изглежда, беше родом от Италия или от слънчевите провинции на юг, с красиво, почти момичешко лице с тъмни очи и маслинена кожа, но тази красота се помрачаваше от дълбоките бръчки по бузите му. Беше винаги готов да се усмихне, с неспокойни очи, които се взираха любопитно в събеседника, сякаш тайно преценяваха стойността му. Розалети бе верен на крал Филип до мозъка на костите си и все пак по онова време ми стана симпатичен. Опитвах се да не обръщам внимание на масивния златен пръстен, гравиран с герба на Капетите, на средния пръст на дясната му ръка, която постоянно се движеше, докосвайки мънистата на молитвената броеница, окачена на врата му. Розалети се намесваше понякога с любезен тон, за да насочи разговора към истинската му цел. Как бракът между Изабела и Едуард Английски можел да бъде предмет на спор и все пак любовта и личното уважение на английския крал към неговата годеница били неопетнени. С други думи, и двамата заявяваха, че Изабела не бива да се засяга — враждебната позиция, възприета от английския крал, била само политически ход.
Изабела слушаше внимателно тези изтънчени речи и отговаряше подобаващо. В долния край на масата перото на писаря дращеше по пергамента. Спомням си как подскочих, когато чух рязък звук зад мен. Огледах се бързо наоколо и зърнах силуета на гарван, потропващ с клюн по прозореца. Изабела се усмихна на тази гледка и завърши думите си, прокарвайки красивите си бели пръсти по челото си. След това моята господарка изказа искрените си съболезнования за смъртта на сър Хю Пурт. Казалес кимна.
— Нашето посещение — усмихна се накриво той — бе до голяма степен помрачено от трагедия. Един от моите секретари, Матю от Крокъндън, беше намерен намушкан в Гробището на младенците — никой не знае от кого. За последно е бил видян да си тръгва от една кръчма заедно с някаква жена, блудница, но никой не може да си я спомни.
Придадох на лицето си непроницаемо изражение, докато Казалес започна да обсъжда връщането на трупа на сър Хю Пурт в Англия. Изабела, с неподвижно и овладяно лице, слушаше внимателно и предложи помощта си. Едва когато Матю от Крокъндън бе споменат отново, ангелски невинните й сини очи се преместиха бързо към мен, с изражение на престорена тъга на лицето.