Чашата на призраците
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Матилда от Уестминстър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чашата на призраците». Краткое содержание книги:
Спомените я връщат към страшния петък, 13 октомври, когато крал Филип Хубави обявява тамплиерите извън закона. Само за една нощ Матилда, племенница на тамплиер, се превръща в преследвана бездомница без име. Момичето се озовава по чудо в свитата на принцеса Изабела, и заминава с нея за Англия. Но смъртта върви по стъпките на Матилда, единственият й закрилник загива заедно с цялото си семейство от ръка на незнаен убиец.
Отвъд Ламанша, в двора на Едуард II, слаб крал, презиран от благородниците и управляван от своя фаворит, сенките на миналото я преследват. Гибел застига хора от свитата на младата английска кралица. Самата Матилда се спасява на косъм от ръцете на убиеца и тръгва по дирите му. За да оцелее, Матилда трябва да открие какви тайни са свързвали убитите — банкер, абат, писар и един стар придворен.
Призраци се тълпят в изпълнения с блясък и поквара кралски двор, а старите грехове и невинно пролятата кръв викат за отмъщение.
— Кой е начело на тези хора? — попитах.
— Чичото на английския крал, Хенри Лейси, херцог на Линкълн, и могъщият братовчед на Едуард, Томас, херцог на Ланкастър — тя замълча, сякаш се вслушваше в тъмнината. — На Марини дори е било намекнато, да пази Бог, че голяма опасност застрашава мен, а оттам и Пелет.
— И вас ли? — попитах.
— Скоро ще стигна четиринайсетата си година, Матилда; въпреки това понякога се чувствам като стара вещица, понесена от бурния вихър на интригите. Въпросът за брака ми трябва да се реши от папата — Климент V в Авиньон е пионка на баща ми. Англичаните също са обвързани от тържествен договор и все пак, Матилда, за да отговоря на въпроса ти — всички ние сме въвлечени в тъмна, непочтена и злокобна игра, която тепърва предстои да бъде изиграна. Затова бъди внимателна, особено с Пелет. Ти обеща, нали?
— И отново обещавам.
— Да благодарим на Бога, Матилда — тя рязко се изсмя. — Да се върнем към таласъмите. Може да наричаме Луи така?
Такива бяха нижещите се един след друг дни на чакането. Казалес изпрати писма и пратеници до господарите си в Англия. Коледните пости отиваха към края си. Клонки от вечнозелени растения се появиха в параклиса. Свещениците носеха одежди в пурпурно и златно, а в колонадата на двореца бяха поставени празни ясли. Дворът се готвеше за коледния празник. Ловджиите тръбяха гръмко с роговете си, кралските лесничеи и гледачите на ловни ястреби бяха обзети от страст за преследване и улов. Кралските килери за храна бяха натъпкани до пръсване с еленско, глиганско и заешко месо, дъждосвирци, пъдпъдъци и патици. В галериите и стаите на двореца отекваше музика, докато хоровете репетираха хвалебствените песни за постите, както и коледните химни — затрогващи мелодични напеви, горчиво-сладки, за Девата, родила Сина Господен сред мрачната зима.
Дните бяха къси и тъмни, ужасно студени, затова не излизахме от стаите си. За мен всеки ден бе истинско чистилище, докато Пелет се опитваше да се държи и към двете ни като съвършения, галантен рицар. Никога зад толкова красиво и светло лице не се е крило такова зло сърце: предател, страхливец, въплъщение на Юда. Изабела обаче открито му оказваше благоволение и докато дните минаваха, аз се чудех дали бе запомнила клетвата си. Сега Казалес и Розалети станаха постоянни посетители в покоите на принцесата и въпреки това преговорите отиваха на зле, а техните любезности звучаха все по-кухо. Изабела, която тайно обсъждаше с мен този въпрос, се възползва от предоставилата се възможност, когато двамата мъже пиеха заедно вино в стаята й точно преди вечерня през четвъртата неделя от Коледните пости.
— Милорд — Изабела, загърната в кожи пред огъня, протегна нежната си ръка към пламъците, — разкажете ми най-простичко за вашия крал. Той тържествено твърди, че изпитва голяма любов към мен, и все пак…
— Милейди — намеси се Казалес, — Едуард Английски…
— Знам — прекъсна го весело Изабела, — той е смел и красив ерген, висок над шест фута, с хармонично телосложение, с хубави черти. Косата му е златиста, очите му са сини, лицето му — приятно за окото. Опитен ездач, воин, проливал кръвта си във войните с Шотландия, истински рицар. Той обича приятелите си и много се увлича от лова — Изабела имитира носовия говор на монахиня, задъхано рецитираща добре заучена молитва. — Но ако ме обича, защо отлага? Не е ли нашият брак уговорен и благословен от папата в тържествена спогодба между страните ни? Тогава защо е това бавене? Каква е истинската причина? Що за човек е бъдещият ми съпруг?
Розалети нервно облиза устни и извърна очи — съвършен кавалер, опитен царедворец. Казалес беше много по-различен — обичащ уединението, мрачен човек, потиснат поради осакатяването, избухлив и въпреки това достатъчно проницателен, за да разбере нетърпението на Изабела. Той се усмихна, прокашля се и отвори уста да отговори. Изабела, седнала от дясната му страна, се наведе и го докосна леко по ръката.
— Моля ви — изрече настоятелно тя, — без повече натруфени фрази или дворцови любезности.
Казалес въздъхна и се протегна в стола си. Беше облечен в широка свободна риза и тесни панталони до коленете, а над тях носеше тежък военен плащ — на пода до него лежеше оръжейният му колан. В качеството си на упълномощен дипломатически пратеник, той беше един от малцината, на които беше позволено да носят оръжия в двореца.
— Моят господар кралят — започна той внимателно — е, познавам го от толкова отдавна, от колкото познавам и лорд Гейвстън — той погледна към Розалети и вдигна пръст към устните си — знак, че говори in secreto, sub sigillo silentii — поверително, под печата на мълчанието.