Чашата на призраците
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Матилда от Уестминстър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чашата на призраците». Краткое содержание книги:
Спомените я връщат към страшния петък, 13 октомври, когато крал Филип Хубави обявява тамплиерите извън закона. Само за една нощ Матилда, племенница на тамплиер, се превръща в преследвана бездомница без име. Момичето се озовава по чудо в свитата на принцеса Изабела, и заминава с нея за Англия. Но смъртта върви по стъпките на Матилда, единственият й закрилник загива заедно с цялото си семейство от ръка на незнаен убиец.
Отвъд Ламанша, в двора на Едуард II, слаб крал, презиран от благородниците и управляван от своя фаворит, сенките на миналото я преследват. Гибел застига хора от свитата на младата английска кралица. Самата Матилда се спасява на косъм от ръцете на убиеца и тръгва по дирите му. За да оцелее, Матилда трябва да открие какви тайни са свързвали убитите — банкер, абат, писар и един стар придворен.
Призраци се тълпят в изпълнения с блясък и поквара кралски двор, а старите грехове и невинно пролятата кръв викат за отмъщение.
Щом остана сама, Изабела изгони от вътрешната си стая всички, освен един паж, комуто беше наредено да седне до вратата и да свири някаква нежна мелодия.
— Нещо леко и тихо — прошепна принцесата, — за успокояване на душата — без да говори, тя седна в подобния си на трон стол и като взе един свитък с домакински разходи, започна да го чете, сякаш погълната от мисълта за разходите на склада й за храни и напитки. Не вдигна поглед към мен нито веднъж. Исках да бъда сама. Прекосих стаята и отидох до малкото писалище, опряно в стената под една картина, изобразяваща въвеждането на Детето Иисус в Храма. Изабела често седеше там, като изучаваше един тъничък сборник с основни познания за млади хора, преглеждаше сметките си или пишеше писмо вместо някой от писарите. Аз седях, с гръб към нея, заслушана в тоновете на виолата, в далечните шумове на двореца, в приглушеното тананикане на Изабела. За известно време можех само да се боря с вълнението, което кипеше в сърцето ми и раздвижваше буйно кръвта ми, така че у мен се надигаше горчива жлъчка. Пелет щеше да се присъедини към нас! Един платен убиец, един Юда! Изправих се и свалих медицинската книга, за да открия настойка, която да усмири гнева ми, но се улових как прелиствам страниците, за да проуча свойствата на беладоната, напръстника и други силни отрови. Вече мислех за отмъщение.
Погълната от проучванията си, аз се стреснах, когато Изабела положи ръце на раменете ми и ме целуна нежно по тила. Обърнах се. Музиката бе секнала, стаята беше празна. Изабела беше по нощница, с разпуснати коси. Тя пъхна бокал вино с подправки в ръката ми и сведе поглед към страницата, която изучавах.
— Слушай, Матилда — не, не, не! — тя поклати глава. — Не така! Ела, ела — тя ме накара да се приготвя за сън, а след като изпихме виното, настоя да легна в едно легло с нея. Угасих свещите и легнах до нея в тъмнината. На слабата светлина можех да зърна златното сияние на косите й. Тя се наведе към мен и ме докосна по бузата. — Едно време имах навика да се промъквам и да лягам до майка си — Изабела се примъкна по-близо, взирайки се в мен през тъмнината. — Тя ми разказваше истории за Испания, за Родриго Диас, известен като Ел Сид, или описваше Сантяго и голямата църква в планината, посветена на свети Яков. Чувствах се толкова близка с нея! — тя направи пауза. — Ти знаеш ли някакви истории, Матилда? — опитваше се да ме разсее, затова й разказах една история от Бретини за таласъм, който ядял горделиви принцеси. Изабела се засмя и ме хвана за ръката. — Скоро — тя потисна кикота си — ще легна с Едуард Английски. Някога лягала ли си с мъж, Матилда?
— Само в мечтите си, милейди.
Изабела отново се засмя:
— Матилда, закълни се, закълни се, че няма да сториш нищо, за да навредиш на Пелет.
Запазих мълчание.
— Закълни се — промълви тя — и ще получиш святата ми клетва, че ще се погрижа за този дявол! Матилда, обещавам ти.
Преглътнах гордостта си и напиращите гневни думи, и обещах.
— Добре — Изабела се претърколи по гръб.
— Толкова много загадки — промълви тя. — Нападението върху тамплиерите, клането в дома на мосю дьо Витри, смъртта на Пурт, нападението над Казалес — тя отново се претърколи на една страна. — Казалес твърди, че убийството на писаря в гробищата „Дез Иносан“ показва колко опасно е за него да бъде тук. Казват, че писарят, Матю от Крокъндън, бил с някаква млада жена. Видели го да влиза с нея в гробището — тя отново ме докосна леко по бузата. — Матилда, внимавай да не те разпознаят.
Затворих очи и се вслушвах в тихото дишане на Изабела. Пъхнах горещата си ръка между гладкия студен чаршаф и пълната с пух валчеста възглавница.
— А баща ви? — попитах. — Какво казва той?
— Той смята… — Изабела направи пауза. — Той смята, че в Англия има хора, които остро се противопоставят на брака ми. Те силно желаят да внесат смут в тези преговори. Баща ми използваше дьо Витри при събирането на зестрата ми. Пурт беше доверено лице на английския крал и на лорд Гейвстън, какъвто е и Казалес: и двамата подкрепяха женитбата. В заседателната зала на англичаните има хора, които ще побързат да изтъкнат, че дори английските дипломатически пратеници не са в безопасност във Франция.