Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Внезапното нападение внесе безредие на испанския кораб. На борда настъпи бясно раздвижване, разнесоха се тръбни звуци и провиквания, хората диво се замятаха насам-натам, за да заемат местата, на които ги пращаше прекалено непредпазливият им капитан. Поради това смущение опитът на кораба да се обърне пропадна и много скъпоценно време се прахоса, докато той стоеше и се олюляваше с безпомощно увиснали платна. В отчаяната си припряност капитанът насочи платнохода направо по вятъра, като смяташе, че по този начин си осигурява най-голяма възможност да се изплъзне от капана. Ала на това заветно място вятърът не бе достатъчно силен, за да увенчае опита с успех. Галерите се носеха право напред под ъгъл спрямо посоката, в която се движеше испанецът. Мокрите им жълти весла бясно се вдигаха, а боцманите размахваха своите камшици и караха робите да опъват мишници до краен предел.
Сакр-ел-Бар забеляза всичко това, докато, последван от Бускен и двамата негри, бързо се спускаше надолу от тъй добре послужилото им орлово гнездо. Той скачаше от червен дъб на корково дърво и от корково дърво на червен дъб, прехвърляше се от скала на скала или се хвърляше от издатина на издатина, като се хващаше за някой стрък трева или стърчащ камък, но всичко с бързината и ловкостта на маймуна. Най-после скочи на брега, прекоси го с бърз бяг и стремглаво премина край черните подводни скали, докато се изравни с галиотата, изостанала от другите корсарски кораби. Тя го чакаше в дълбоки води, на едно весло разстояние от скалата, и при приближаването му веслата се вдигнаха водоравно и здраво застанаха така. Корсарят скочи върху им, последван от другарите си, и като ги използува вместо мостик, стигна борда. Той прехвърли крак през него и скочи на покритото пространство между две весла и двете редица от по шестима роби, които движеха всяко от тях.
Бускен се прехвърли подир него, а след това и негрите. Те още не бяха скочили през борда, когато Сакр-ел-Бар даде заповед. Боцманът и двамата му помощници изтичаха по средния проход и заплющяха с дългите си бичове от волска кожа. Веслата се потопиха, галиотата трепна и се понесе по следите на двете други галери, за да вземе участие в боя.
С ятаган в ръка, Сакр-ел-Бар стоеше на носа малко пред шумната тълпа от разгорещени корсари, разтреперани от нетърпение да се нахвърлят върху християнския враг. Горе напречките на мачтите и въжените стълби бяха почернели от стрелци. На върха на мачтата се развя пурпурното му знаме, украсено със зелен полумесец.
Голите роби християни стенеха, напрягаха сили и се потяха под ударите на мохамеданския бич, който ги водеше към унищожението на техните братя християни.
Пред тях боят вече беше започнал. Испанският кораб бе дал единствен, прибързан, отишъл нахалос изстрел, а сега една от куките на корсарите го беше закачила за левия борд и смъртоносна градушка от стрели се сипеше върху палубата му от мохамеданските галери; по страните му се катереха нетърпеливите маври, още по-нетърпеливи сега, защото щяха да се поразправят с испанските кучета, които ги бяха изпъдили, от андалузкия им халифат. Другата галера бързо обиколи под кърмата му, за да го нападне отдясно, и още в движение стрелците й сипеха, смърт на кораба със своите лъкове и прашки.
Това бе кратък, ожесточен бой. Смутени от самото начало, нападнати съвсем неочаквано, испанците изобщо не успяха да възстановят реда дотолкова, че да отблъснат вражеския пристъп. И все пак правеха всичко, което можеше да се направи. Те оказваха смела съпротива на този безмилостен нападател. Ала и корсарите се биеха с не по-малка смелост, без да си скъпят живота, горящи от желание да убиват в името на аллаха и неговия пророк и също тъй готови да умрат, ако всемилостивият би пожелал тук да сложи край на техните съдбини. Те нахлуваха на кораба, а десетина пъти по-малобройните кастилци отстъпваха.
Когато галиотата на Сакр-ел-Бар се изравни с кораба, кратката битка беше приключена и един от корсарите, увиснал във въздуха, сваляше от главната мачта знамето на Испания и дървеното разпятие, заковано под него. След миг, съпроводен от гръмогласните възгласи „Алхамдулила“, леко развявай от вятъра, там се издигна зеленият полумесец.